Винс Флинн - Комбинаторът

Отстъпи назад, освободи празния пълнител и сложи нов. Отново изкрещя на Колман:

— Да изпратят боен хеликоптер!

Стреля два пъти и един от нападателите падна убит. Погледна Гоулд и нареди:

— Качвай се на покрива! Ще дойда при първа възможност. Колко патрони имаш?

Гоулд поклати глава:

— Само трийсет в този пълнител и колкото имам за пистолета.

Рап забеляза марката и модела на оръжието, подаващо се от джоба на гърдите му.

— На това разстояние сигурно си доста добър с него.

Гоулд кимна:

— Най-добрият.

— Ще видим. Взимай още един пълнител за автомата от русия пич и тичай на покрива, преди да са ни очистили!

Колман прибра стареца, жената, детето, животните им и секретарката в един кабинет навътре в сградата. Рап предполагаше, че някъде там има медицински сестри и поне един ветеринарен лекар, но нямаше как да ги предпази, освен да задържи максимално нападателите, докато дойде подкреплението. Доколкото можеше да види, отвън пристигнаха поне още три камиона с полицаи в бойно снаряжение. Това водеше до логичния въпрос: възможно ли беше толкова много кабулски полицаи да са корумпирани?

Главният вход на клиниката беше задръстен със стъкла и отломки от стените. Вместо вратата зееше дупка, а металната каса бе разкривена и надупчена от куршуми. Рап стоеше на около два метра от нея, опрял гръб в стената. Маслик беше точно срещу него. Двамата се редуваха да стрелят навън, за да не позволят на нападателите да щурмуват входа. Досега се справяха добре, но нямаше да е за дълго. Предимството им в тази битка бе способността да поразяват последователно целите си със смразяваща точност. Колман, Маслик и Рап бяха изстреляли хиляди куршуми на стрелбището с пистолети, автомати и пушки. Рап нямаше представа колко се упражнява Гоулд, но хонорарите, които вземаше, говореха красноречиво за уменията му. Въпреки че численото превъзходство не беше на тяхна страна, изходът на битката зависеше само от наличието на боеприпаси.

Рап нямаше представа как са избрани и обучени тези мъже. Мнозина от тях просто търсеха начин да се препитават и бяха изключително смели, защото талибаните често заплашваха живота им и живота на близките им. Затова обвинението, че всичките са корумпирани, не беше много справедливо. По-вероятно някой от началниците им да бе корумпиран. Рап си спомни командир Захир в Джелалабад. Доскоро този човек беше терорист и за главата му имаше награда, обявена от американското правителство. Сега не само че не го издирваха, ами и му бяха дали платена служба. Колко още гадове като Захир носеха униформата на афганистанската полиция? Невинни или не, тези мъже искаха да убият Рап и хората му, затова нямаше друг избор, ако искаше да оцелее.

Нов залп разтърси предната стена на сградата и го посипа с отломки. Той се показа бързо, изстреля два добре прицелени куршума и отново се скри във фоайето, преди върху мястото, където бе стоял само секунда по-рано, да се изсипе дъжд от олово. Поклати гневно глава. Този път му се бе разминало съвсем на косъм. Погледна Маслик и забеляза кърваво петно на дясното му рамо. Тази позиция ставаше прекалено напечена. Рано или късно някой от двамата щеше да допусне грешка и да получи куршум в главата. Рап взе бързо решение и заповяда на Маслик да се качи на покрива.

Маслик се опита да възрази, но командирът му даде да разбере, че няма време за спорове. Докато отстъпваше, Рап мина покрай трупа на Ривърс. Забеляза пистолета му „Зиг Р226“ в бедрения кобур. Коленичи и го взе заедно с трите резервни пълнителя. Гневът му започна да избива и той процеди през зъби:

— Кълна се, ще избия кретените, които са измислили тази глупост с реинтеграцията.

Сети се за Сикълс и изведнъж му хрумна, че може би точно той е извикал хората, които в момента се опитваха да го убият. Сложи слушалката в ухото си и намери номера на Сикълс в телефона си. Набра и се вслуша в сигнала. Излезе във фоайето и заотстъпва по коридора. В другия край Колман барикадираше задния вход.

Като зае позиция зад касата на вратата, за да държи на мушка главния вход, Рап се запита дали стената, зад която се крие, е достатъчно дебела, за да спре .223-калибров куршум. Вероятно не, затова, щом чу гласа на Сикълс в слушалката, отново се върна във фоайето.

— Здрасти, малоумнико — изкрещя, за да надвика пукотевицата. — Майк каза ли ти в какви лайна попаднахме тука?

Прибра пистолета си в кобура, приведе се зад бюрото на регистратурата и заблъска тежкия ламинатен плот.