Винс Флинн - Комбинаторът

— Току-що ми каза. Нямам никаква…

— Млъквай и ме слушай. — Рап блъсна с всички сили плота и той се откърти. — Ти си виновен. Ти си наел тези боклуци и си бил достатъчно глупав, за да им се довериш. — Грабна плота и го изтласка назад в коридора. — Сега ще вземеш телефона и ще се обадиш на приятелчетата си. Ще им кажеш, че ще обявя награда от един милион долара за главата на всеки и аз ще съм този, който ще вземе всичките.

Вдигна единия край на тежкия плот, опря го на касата на вратата и се облегна на него. Така се почувства по-сигурен, но това не го успокои особено, защото Сикълс се размрънка, че не разбирал какво става. Не можел да си го обясни. Рап нямаше време да слуша глупости, затова изкрещя:

— Дарън, не ми дреме какво мислиш! Просто вземи проклетия телефон и обясни на тези копелета, че ще ги преследвам, докато ги избия!

Изкушаваше се да каже на Сикълс, че ще убие и него, но с тази заплаха щеше да постигне обратния на желания резултат, затова премълча.

Знаеше какъв ще е следващият им ход. Американците бяха снабдили афганистанската полиция с екипировка за насилствено влизане като тарани, стенобойни пушки, взривателни шнурове и бронирани щитове за борба с безредици. Точно тези щитове го тревожеха най-много. Достатъчно беше командирът да се сети да вземе два такива щита и да приложи старата римска тактика на костенурката. Един войник се пази с щита отпред, а втори държи друг щит над главите на двамата срещу стрелците от покрива. Така можеха да щурмуват входа в една или две редици и да ликвидират въоръжения само с пистолет Рап за секунди. Мисълта, че може да умре така, го наведе на една идея.

— Скот!

Колман изблъска една тежка маса за прегледи върху купчината пред вратата на задния вход и се обърна.

— Какво?

— Да си виждал някъде тук бутилки с кислород?

— Да.

Колман не се нуждаеше от повече обяснения. Изтича в една от стаите и измъкна отвътре две зелени метални бутилки. Завлече ги в коридора и ги остави в краката на командира си.

— Има ли още? — попита Рап, без да отмества погледа и пистолета си от вратата.

— Да.

— Замъкни ги на купчината отзад и бягай на покрива.

Колман поклати глава:

— Ти бягай на покрива. Аз ще се оправя тук.

— Стига си ми губил времето! Извади бутилките и бягай горе. Сигурно патроните им там са на свършване.

Колман неохотно изтича да завлече две бутилки при задния вход, после се върна и предложи на Рап автомата на Ривърс.

— Не… тук не ми трябва. Разстоянието е малко. Качвай се на покрива и се опитай да ни спечелиш време. — Колман понечи да тръгне, но Рап го хвана за ръката. — Какво каза Майк?

— Каза, че ще изпрати подкрепления възможно най-бързо.

— Обади му се пак и му кажи, че всичко ще ни е от полза. Да ни прати хеликоптер с патрони и някой и друг автомат. — Рап погледна пак към главния вход. — Може би и няколко гранати.

— Веднага. — Колман извади телефона си и набра номера на Неш. — Извикай ме, ако имаш нужда от помощ.

Рап знаеше, че няма да го направи. Щеше да задържи нападателите колкото може по-дълго; после, ако още е в състояние да се движи, щеше да се довлече до покрива. „Какъв гаден ден да умреш“ — помисли си. След като бе оцелял от толкова много напечени ситуации, да го убият хора, които би трябвало да са негови съюзници. Спомни си язвителния глас на Стан Хърли, когато му казваше да действа, без да се оплаква. Не, сега не беше време да мисли за смъртта, поне не за своята. Хърли обичаше да казва, че колкото и зле да е положението, винаги има изход. Рап потърси надежда в тези думи. Стрелбата навън бе намаляла — чуваше се само по някой и друг гърмеж и от време на време единични куршуми се забиваха в стената на сградата.

За съжаление Рап знаеше какво означава това. Твърде рано беше Сикълс или Неш да са се свързали с мръсниците, затова беше по-вероятно командирът на нападателите да е проявил съобразителност и сега хората му да се готвят за организирана атака. Рап прибра пистолета и завлече двете кислородни бутилки във фоайето. Остави ги легнали на около два метра от входа. За да не си помислят, че се е оттеглил, извади пистолета, промъкна се към вратата, стреля два пъти, после още два и пак се скри навътре във фоайето. Беше почти сигурен, че с първите два куршума улучи някого, но вторите два отскочиха безобидно от един прозрачен плексигласов щит. Рап се върна на позицията си в коридора с мрачното предчувствие, че този път няма да се справи със ситуацията.