Винс Флинн - Комбинаторът

Рап се опита да дръпне ръката си с пистолета зад укритието, но нямаше достатъчно време. Ударната вълна го тресна като чук, блъсна ламинатната плоскост, а него запрати към стената отзад. Той се фрасна в нея, падна на пода и плотът и голяма част от стената се срутиха отгоре му. Рап се опита да отвори очи, но се почувства замаян, сякаш пропадаше в дълбока дупка, и изведнъж мракът го погълна.

Колман излезе при Маслик и Гоулд на покрива точно когато стрелбата утихна. Слънцето започваше да се снижава към хоризонта и вятърът се усилваше. Колман изтича до ръба на покрива приведен заради откъслечните куршуми. Бързо провери на кого колко боеприпаси са му останали и даде по един трийсетпатронен пълнител на всеки от двамата, като запази два за себе си. После огледа двата края на улицата, за да прецени ситуацията. Изглеждаше, че Маслик и Гоулд са охладили настъпателността на нападателите.

Колман беше виждал това многократно. Малка групичка опитни стрелци много бързо накланя везните в своя полза, дори да няма числено превъзходство. Простата причина бе, че на такива кратки разстояния винаги улучваха. Когато виждаха как другарите им падат един след друг, противниковите бойци губеха кураж. Онези, които оцелееха, разбираха много бързо, че не е здравословно да си показват много главата на открито. А когато се опитваш да криеш главата си, не си много ефективен в престрелката поради простия факт, че няма как да се прицелиш добре.

От участието си в много престрелки Колман умееше да следи динамиката на битката. След бурния прилив на адреналин от първия сблъсък почти винаги следваше затишие и от двете страни за оценка на загубите и преразпределение на силите или подготовка за нова атака. Динамиката на битката определяше кой какво ще предприеме. В момента американците не бяха в положение да нападат, затова трябваше да изчакат следващия ход на противника.

Колман коленичи на петдесет сантиметра от ръба на покрива.

— Някакво движение по покривите отсреща?

Гоулд погледна през улицата. Той имаше същите опасения. Диагонално от тях се намираше триетажна постройка — най-високата позиция за стрелба в околността. Гоулд я посочи с автомата и отбеляза:

— Ако поставят няколко добри стрелци там, ще ни вгорчат живота.

— Да… дръж я под око.

Гоулд огледа назад. В радиус от петстотин метра имаше още доста високи покриви.

— Изпратят ли някого отзад, свършено е с нас.

— Ще се измъкнем, преди да се сетят — успокои го Колман, като погледна часовника си.

В далечината се чу глухото бръмчене на хеликоптерни ротори. Колман погледна на изток, към летището. Отначало не видя хеликоптерите, защото летяха ниско, но после забеляза трептящи сенки върху покривите на около три километра от тях.

— Скот!

Колман погледна Маслик, който сочеше през ръба на покрива.

— Имаме проблем.

Колман погледна надолу и видя мъже с бронирани щитове да се събират покрай стената на сградата. Погледна надясно и там видя още нападатели. Хвана Гоулд за рамото и нареди:

— Тичай долу да му помогнеш.

Един куршум се заби в каменната стеничка само на няколко сантиметра от лицето на наемния убиец. От траекторията той почти веднага осъзна, че е изстрелян от по-високо място. Хвърли се по очи на земята, като повали и Колман със себе си, точно когато над тях засвистяха още куршуми. Гоулд се дръпна от Колман и каза:

— Аз ще се оправя със стрелците отсреща. — Подаде му гранатите от бронежилетката си. — Светлинно-звукови са, но пак може да помогнат.

— Добре, ще се опитам да отвлека вниманието им за секунда.

Колман взе гранатите. Запълзя на четири крака към другия край на покрива. Погледна Гоулд, отброи няколко секунди с пръсти, после се изправи на коляно. С изненада видя четири дула, насочени към него от един близък покрив. Очакваше само едно-две. Откри бърза единична стрелба към позицията им. Не можеше да се прицели добре, но целта му беше само да привлече вниманието на врага, за да даде на Гоулд възможност за няколко точни изстрела.

Гоулд се включи след секунда. Фокусира червената точка на мерника си върху главата на най-близкия стрелец и дръпна спусъка. Почти в същия момент видя блясък от дулото на човека, когото се опитваше да убие. Преди да успее да се прицели в друга мишена, нещо го повали на земята. Веднага осъзна, че са го улучили в лявото рамо. Погледна и видя почти съвършено червено кръгче, което бързо се разширяваше. Силна болка прониза рамото му, но той знаеше, че раната не е смъртоносна — поне ако получеше медицинска помощ навреме. Най-добрият му шанс бе да се вдигне и да продължи да стреля. Той изръмжа и с доста голямо усилие се изправи на колене, за да се прицели отново в мъжете отсреща. Лявата му ръка още функционираше, затова мерникът му бе точен както винаги, но Гоулд знаеше, че няма да е за дълго. Отсреща се виждаха само две глави. Той се прицели в първата и стреля. Противникът падна. Точно когато местеше автомата за следващия изстрел, сградата под него се разтресе от взрив. За момент настъпи тишина.