Винс Флинн - Комбинаторът

— Мамка му! — изкрещя Колман. — Прикривай ме.

И хукна към капака за долния етаж. Гоулд вдигна автомата и откри огън по позицията на отсрещния покрив. Показаха се още няколко дула и той се скри зад каменната стеничка. Когато отново погледна, русокосия американец го нямаше. Гоулд остана по гръб за момент, като се опитваше да прецени колко тежко е пострадало рамото му. Изведнъж чу усилващо се бръмчене на ротори.

Колман слезе по паянтовата стълба с бързината на човек, прекарал голяма част от живота си на кораби. Когато стигна до стълбището между етажите, вдигна автомата на Ривърс и се приготви за стрелба. Изтича надолу и се озова сред облак прах и частици от експлозията. Не се интересуваше колко нападатели има, беше готов да ги унищожи. Когато наближи края на коридора, забеляза купчина отломки на мястото, където за последно бе видял Рап. Сърцето му се сви. Той стъпи върху купчината и вдигна оръжието, готов да посрещне нападателите, които щяха да нахлуят през главния вход.

За негово удивление нямаше никого. На тротоара отвън се виждаха само трупове. Колман забеляза движение и за малко да стреля. Един от полицаите се опитваше да се извърти настрана. Колман се вслуша в съвестта си и свали пръст от спусъка. В сравнително тихото помещение се чуха два звука: тихо стенание, което сякаш отслабваше, и бръмченето на американски военни хеликоптери, което определено се усилваше.

Колман се обърна и погледна купчината отломки, през които току-що беше минал. Разрови плочките, паднали от тавана, и парчетата дърво и гипсокартон от стените и видя синия плот, с който Рап бе укрепил позицията си. След миг забеляза ръка. Пусна автомата и той увисна на врата му. С две ръце повдигна голямата ламинатна плоскост и под нея видя покрития с прах и пребледнял Рап. Избута плота настрани, коленичи и се вгледа в безжизненото лице на приятеля си. Постави пръст на врата му и щом усети пулс, го шляпна два пъти по бузите.

Рап си пое въздух, отвори очи и с лявата ръка сграбчи другаря си за гърлото. Колман леко разтвори пръстите му.

— Това съм аз бе, кретен. Можеш ли да се изправиш?

По начина, по който очите на ранения се местеха наляво-надясно, бившият „тюлен“ от военния флот прецени, че Рап не е съвсем адекватен. Опипа набързо тялото му, за да провери за рани. Бученето на ротори се усилваше с всяка секунда. Опасението, че може да изпуснат спасителния полет или някой от хеликоптерите да бъде взривен, защото не са били навреме на мястото за излитане, накара Колман да пропусне останалата част от медицинския преглед. Той се изправи, сграбчи Рап за бронираната жилетка и го вдигна на крака. Рап се олюля и едва не падна, но Колман го задържа.

— Хайде, насам! Чакат ни.

— Какво приказваш?

— Имаме любовна среща — пошегува се Колман, като преметна ръката му през врата си и го помъкна по коридора. — Не е хубаво да закъсняваме. Хайде, побързай.

— Къде сме?

Рап отново се олюля и краката му се подвиха. Колман се опита да го задържи прав, но после реши да смени тактиката. Завъртя го към себе си, наведе се и го метна на рамото си. Вдигна го с пожарникарски захват и се заизкачва по стълбите.

— Мамка му, надебелял си.

— Пусни ме бе, кретен! Какво правиш?

— Спасявам ти кожата, тъпчо.

Колман стигна до втория етаж и спря до металната стълба, водеща към покрива. Течението от витлата на хеликоптерите ги брулеше през отвора. Колман не хранеше илюзии, че може да се качи по стълбата с Рап на гърба, затова го остави на земята.

Зениците на Рап бяха огромни.

— Мамка му — измърмори Колман. Завъртя го към стълбата и постави ръцете му на пречката точно над главата му. — Хайде, качвай се! Живо!

Рап се обърна и го изгледа глупаво.

— Ще умрем, ако не се размърдаш! — изкрещя Колман. — Хайде, осъзнай се!

Хвана го през кръста и го повдигна.

Рап най-сетне излезе от вцепенението и стисна металната пречка.

— Точно така, хайде!

Колман го буташе отдолу, но напредваха много бавно. За щастие Маслик се показа през отвора. Хвана Рап за бронираната жилетка и буквално го издърпа горе. Когато и Колман се качи, той вече го влачеше към единия от чакащите хеликоптери.

Около краката на двамата заизскачаха облачета прах от забиващи се куршуми. Колман превключи на автоматична стрелба и откри огън срещу сградата от другата страна на улицата. Тръгна с равномерни крачки към хеликоптера. Изведнъж оръжието му засече, той освободи празния пълнител, вкара нов и продължи да стреля.