Винс Флинн - Комбинаторът

Двамата мъже спряха за момент. После без никакво предупреждение единият взе парче гумен маркуч и удари Рикман между краката. Американецът изплю кръв и цялото му тяло се сгърчи напред. Скимтенето му премина в хълцане и по брадичката му потекоха слюнка, сълзи и кръв. Молеше ги да спрат, но мъчителите не се впечатлиха. Биха го буквално до посиране — Рикман изцапа боксерките, с които го бяха оставили. Това още повече вбеси мъчителите му. Смениха шамарите с юмруци.

Изведнъж Рикман се отпусна на ръцете си, краката му увиснаха. Касар се наведе към монитора и се опита да разбере какво не е наред. Не беше необичайно разпитваният да припадне по време на мъченията. Касар отново погледна часовника си и се намръщи, докато двамата мъже сипеха удари върху изпадналия в безсъзнание пленник.

Една минута му бе нужна, за да осъзнае, че нещо не е както трябва, но беше твърде късно.

Военновъздушната база „Баграм“, Афганистан

Рап чу гласове. Отвори очи и видя таван — бе почти сигурен, че не го е виждал преди. Мозъкът му не работеше много добре, защото единственото, което разбираше, беше, че се намира в някакво легло и главата го боли. Гласовете идваха някъде откъм краката му. Очите го боляха, но той погледна и видя двама мъже и една жена, които разговаряха. Лицата им не му бяха познати, но единият мъж и жената носеха бели престилки. Другият мъж беше със светлосиня пижама. Рап си даде сметка, че тези дрехи би трябвало да означават нещо, но не разбираше какво.

Затвори очи и въздъхна дълбоко. Изведнъж тримата се скупчиха около него: двама отдясно, третият — отляво. Той отвори очи и видя, че устните им се местят, но чуваше само несвързани думи. Изведнъж жената насочи фенерче към едното му око. Това никак не хареса на Рап, но крайниците му бяха като бетонирани, затова остана да лежи неподвижно. Самата мисъл за движение засилваше главоболието му, затова той се отказа да се съпротивлява и остави жената да премести фенерчето към другото му око. Когато тя изгаси светлината, Рап почувства такова облекчение, че веднага заспа.

Нямаше представа колко време е бил в безсъзнание, но когато се събуди пак, видя до себе си познато лице. Завъртя главата си надясно и на стол до леглото видя да седи жена, за която знаеше, че е много важна за него. Не си спомняше името й или откъде я познава, само беше сигурен, че би трябвало да знае. Обхвана го паника и той се запита дали си спомня собственото си име. Доста бързо си го припомни, но когато се запита къде се намира, в главата му изникнаха имената на пет-шест града. Това го наведе на въпроса какво работи. Мислите му съвсем се объркаха.

— Ти се събуди — каза жената и се усмихна широко.

Рап се вгледа в познатите кафяви очи, очилата и русата коса, вързана на стегната опашка. Тогава нещо му прещрака.

— Шефе!

— Малко се бяхме притеснили за теб — отбеляза Айрини Кенеди.

— Къде съм?

— В болницата… на военната база „Баграм“.

Рап се намръщи, после отново му просветна:

— Афганистан!

Кенеди го погледна изпитателно:

— Мич, какво си спомняш последно?

Рап се загледа към стената зад нея. Един вътрешен глас му нашепваше, че трябва по някакъв начин да отклони въпроса, но друг го караше да й каже цялата истина. Той не си спомняше всичко за нея, но знаеше, че може да й вярва — че тя е човекът, на когото наистина може да се довери.

— Има ли някаква вода тук?

Кенеди взе пластмасова чаша с капаче и розова сламка. Вдигна я към Рап и поднесе сламката към устните му. Изчака го да отпие и повтори въпроса:

— Е… какво е последното, което си спомняш?

Рап се опита да си спомни, но нищо не се получи. Затова сви рамене:

— Не знам.

— Но си спомняш коя съм, нали? Къде работиш? Такива неща?

— Трябваше ми време, за да си спомня коя си… не стана веднага.

— Къде работиш?

— Ами… мисля, че във Вашингтон, но не знам точно къде.

— Моята длъжност?

— Ти си ми шеф.

Кенеди кимна. Лекарите я бяха предупредили, че може да се окаже трудно.

— Аз съм директор на Централното разузнавателно управление.

— Оу… Сега си спомних.

— Спомняш ли си сина ми?

Рап понечи да поклати глава, но спря заради болката.

— Съжалявам.

— Няма нищо. Казва се Томи. С него сте големи приятели.

— Какво се е случило с мен? — попита Рап и понечи да докосне главата си, но присви очи от болка.

— Стана експлозия. Ударил си главата си. Имаш мозъчен кръвоизлив. Наричат го субдурален хематом.

— Експлозия ли?