Винс Флинн - Комбинаторът

Възстановяването му сега зависеше от добрата почивка и релаксация — и двете толкова чужди на Рап, колкото за куче да не лае по пощальон. Това поставяше Кенеди в уникално затруднение. Тя искаше Рап да намери Рикман. Нямаше друг служител, способен да се справи със задачата. Други можеха да помогнат, но тя имаше нужда от безстрашния безскрупулен Рап, който да обезвреди отрепките, пречещи на американските интереси в тази част на света. За съжаление това се отлагаше, докато лекарите не разрешаха. Засега не й казваха нищо конкретно — смятаха, че най-вероятно ще остане една седмица в леглото и после още една седмица за рехабилитация. Част от симптомите щяха да се задържат известно време: сънливост, завален говор, трудно ходене, размазано зрение, изтръпване, главоболие, амнезия, световъртеж, болки. Последното не тревожеше Кенеди. Издръжливостта на Рап на болка надхвърляше всякакви стандарти. Беше сигурна, че той ще се възстанови много бързо, но не разчиташе на това, затова му каза само, че трябва да свърши някои неща и после пак ще дойде да го види.

В коридора срещна един от лекарите, майор от ВВС, и му каза, че Рап е в съзнание. Разказа му за разговора им и той я увери, че това е много положително развитие. След това се извини и отиде лично да провери пациента.

Кенеди намери Колман в малкото фоайе заедно с двама от телохранителите й. Помоли ги да я оставят насаме с него. Седна и го хвана за ръката.

— Нали знаеш, че му спаси живота?

Колман се смути:

— Хайде да не се разнежваме.

На лицето на Кенеди се изписа нехарактерна за нея широка усмивка:

— Май не ме разбра. Сега ще можеш да му го натякваш години наред.

Колман също се ухили:

— Добър аргумент. Проблемът е, че той е спасявал моя живот поне два пъти. Все още изоставам.

— За момента паметта му е малко нарушена. Може да забрави, че те води. Аз няма да му казвам.

— Дойде ли в съзнание?

Тя кимна.

Колман въздъхна с облекчение:

— Слава богу. Как е?

— Добре е, но не си спомня много.

— Какво означава това?

— Когато се събуди, не помнеше коя съм. Позна ме, но се затрудни да си спомни името ми. Спомни си своето, но не можа да ми каже къде работи… поне отначало. Докато говорехме, все повече от спомените му се възстановяваха.

— Рик?

— Нямам представа. Мисля, че не помни нищо от последните седемдесет и два часа.

— Мамка му. Значи е вън от строя.

— Поне за седмица напред.

— Какво ще правим?

— Още не знам. Чувстваш ли се готов да поемеш командването?

Кенеди знаеше отговора предварително, но трябваше да попита. Колман се замисли за момент, преди да отговори:

— Имам желание, но двамата с Мич сме много различни. Знаеш го. Аз не се страхувам да наруша леко правилата и да счупя някой и друг нос, но в сравнение с него съм аматьор. Единственият, за когото знам, че може да се справи, е Стан, но ако съдя от това, което чух вчера, и той не е за такова предизвикателство.

— Ами Майк? — попита Кенеди, имайки предвид Майк Неш, началника на отдела за разпити.

Колман издиша рязко, после поклати глава:

— Харесвам Майк, но не съм сигурен, че го бива за по-грубата игра. Не го обвинявам. Има жена и деца, пък и ти му даде хубава работа на добра длъжност. Може да се справи и ако бъде притиснат, ще направи всичко, за да оцелее, но не е това въпросът.

— А кой е въпросът?

— Ти искаш Рап; искаш човек, който е готов да си избърше задника с правилника. Трябва ти някой като Мич, който не дава пукната пара за политиката… някой безстрашен. Някой, който ще накара тези копелета да треперят за живота си.

Кенеди беше съгласна. Единственият проблем беше, че нямаше такъв човек.

— Луи Гоулд… говори ли вече с него?

— Само малко.

— Вярваш ли му?

Колман се изкиска леко, което изразяваше мнението му за въпроса.

— Не вярвам на нито една дума, изречена от този тип. Какво казва Майк?

Неш и един друг специалист по разпитите от ЦРУ притискаха Гоулд от миналата нощ, опитвайки се да отсеят истината от лъжата.

— Каза, че напредват бавно. След малко отивам при тях. Гоулд още не подозира, но имам начин да го убедя. Ще ми изпее и майчиното си мляко.

— Ако открием кой го е наел… всичко ще си дойде на мястото.

— Щеше да е хубаво, ако беше толкова лесно, но подозирам, че има защити, които правят тази задача много трудна.

— Сигурно, но може да ни покаже правилната посока.

— На това разчитам. — Кенеди затвори за кратко очи, после добави: — Загубил си човек.

— Да… един от най-добрите.