Винс Флинн - Комбинаторът

— Ще ми кажеш ли с какво толкова те привлече този ветеринар?

Рап вдигна поглед от телефона и се поколеба каква част от информацията да сподели с Колман. Не беше от недоверие. След Кенеди и може би Хърли, Колман бе най-довереният му човек. Просто имаше предчувствие, че това може да попречи на мисията им.

След като изчака няколко секунди и не получи отговор, Колман добави:

— Ти не си единственият, на когото тази работа мирише на гнило.

Рап не скри изненадата си:

— Какво имаш предвид?

— Моля ти се… видял съм достатъчно престрелки, за да знам как стават тези неща. Подозираш нещо заради онзи бодигард — с липсващото лице.

Рап кимна мълчаливо.

— И на мене ми направи впечатление. Всички други са застреляни с деветмилиметрово оръжие. Само този е очистен с 45-и калибър, а и двамата знаем, че Рик обожава големия си „Кимбър“.

— Освен това бодигардът е застрелян в гръб, докато се е отдалечавал от кабинета и спалнята на Рик — добави Рап.

— И аз забелязах това. Възможно ли е Рик да е подозирал бодигарда? После онзи да е изключил охранителната система. По дяволите, може Рик да е бил в леглото. Чул е суматохата на долния етаж и като последен отчаян опит да се спаси, е застрелял предателя в тила.

Рап се замисли за този възможен сценарий, като се надяваше, че това ще уталожи част от страховете му.

— Това не ми беше хрумнало — призна.

Опита се да си представи как Рик се събужда и скача да се защити. Джо Рикман беше всичко друго, но не и войник. Официално беше среден кадър в Службата за секретно разузнаване на ЦРУ. Неофициално през последните осем години ръководеше тайните операции на Службата в Афганистан. Името му не се появяваше в официалните доклади до Конгреса. Не носеше гръмка титла. Не беше началник на представителство или дирекция. Той беше черна дупка за всякакви мръсни и нелицеприятни тайни.

Засега никой не знаеше точната сума, но в хода на тази опасна игра през ръцете му бяха преминали над четвърт милион долара. Нямаше надзор, нямаше счетоводство, никой във Вашингтон не му искаше разписки и разходни ордери. Началството не искаше да знае подробности за дейността му и благодарение на невероятния си ум той успяваше да държи сметките си в ред. Два пъти годишно преминаваше през детектор на лъжата, което бе напълно достатъчно за шефовете му. Рап от известно време се опасяваше, че това ще доведе до катастрофа.

Да, Рик обичаше своя „Кимбър“, но едно беше да се упражняваш на стрелбището, а съвсем друго — да се събудиш от дълбок сън и да използваш ефикасно пистолета, без да се простреляш в крака. Рап все повече си даваше сметка, че най-големият проблем е в системата за сигурност. Ако Колман беше прав и единият бодигард е бил предател, трябваше да намерят доказателства, че този човек е имал уменията да дезактивира такава изключително сложна система за сигурност. Рап не беше глупак и неведнъж се бе оказвал безсилен пред техническите проблеми на работата си. Затова винаги водеше със себе си специалисти като Маркъс Дюмон — един невероятно добър хакер.

— Рик не умееше да стреля — отбеляза Рап. — Не казвам, че не е възможно, но ми е трудно да си го представя как застрелва някого в главата посред нощ. Особено някого от тези опитни охранители, които му бяхме избрали.

— Това ще се разбере. Ако бодигардът е бил предател, все нещо ще излезе. Кажи ми сега за ветеринаря.

Рап въздъхна:

— Рик имаше куче.

— Спомням си. Ротвайлер… Непрекъснато пръскаше слюнки. Ходеше навсякъде с него и Рик го гледаше като свое дете. — Колман неодобрително поклати тава. — Така не се възпитава куче.

— Попитах Хъб за кучето. Било болно. Едва на шест години. Рик го завел на ветеринарен лекар в Джелалабад и той го приспал. Поръчах на Хъб да говори с ветеринаря и да се увери, че той е приспал кучето.

— И се оказва, че не е.

— Точно така. Ветеринарят не могъл да разбере от какво било болно и затова пратил Рик в по-голяма клиника тук в Кабул.

Колман изсумтя скептично:

— Мисля, че малко преувеличаваш.

Маслик обяви, че са на две пресечки от клиниката.

Рап погледна през прозореца, когато минаваха покрай зелен пикап „Форд Рейнджър“ — основното транспортно средство на местната полиция. Отзад седяха четирима мъже в пълно бойно снаряжение. Повече на себе си, отколкото на Колман, той измърмори:

— Аха… Е, съвсем скоро ще разберем какво става.

Прозорецът на офиса беше с плъзгащи се настрани стъкла и алуминиева рамка. Нямаше външна мрежа и каналът бе пълен с толкова мръсотия, че беше трудно да се отвори. Навън не беше нито прекалено топло, нито прекалено студено и в град, където всички пушеха, един открехнат прозорец нямаше да направи впечатление дори на човек като Рап. Наемният убиец реши, че десет сантиметра са достатъчно широк процеп, за да осигури безпрепятствено преминаване на куршума. Отново провери мерната линия и пак се замисли над основния въпрос, който го тревожеше.