Винс Флинн - Комбинаторът

Офис сградата беше на една пряка от река Кабул — пълно с боклук блато, което в края на пролетта и началото на лятото преливаше от бреговете си с вода от топенето на планинските снегове, но през есента отново се смаляваше до едва църцореща бара, използвана от местните за бунище. Въпреки че сградата се намираше само на няколко километра от хотела, на таксито му трябваха близо петнайсет минути, за да стигне. Липсата на светофари и голямото обедно движение затрудняваха шофирането. С няколкото думи на арабски, които знаеше, наемният убиец установи, че шофьорът говори английски, което много улесни комуникацията. След кратък пазарлък се споразумяха каква цена да плати, ако наеме таксито за следващите няколко часа. Убиецът показа на шофьора къде да го чака, после извади стодоларова банкнота и я скъса през средата. Това никак не се хареса на афганистанеца. След кратка препирня убиецът му обясни, че когато си свърши работата, ще му даде другата половина на банкнотата плюс още сто долара. Това поуспокои шофьора. Двамата си размениха телефонните номера и убиецът слезе, като остави в багажника куфара си.

Обиколи квартала, като се преструваше, че снима, но всъщност правеше цифров запис на околността. В района имаше много дву- и триетажни административни и жилищни сгради. По европейските стандарти изглеждаше мизерно, но за Кабул бе един от елитните квартали. От двете страни на улицата бяха струпани сергии, на които се продаваше всичко — от традиционните ризи, каквито носеха почти всички мъже, до ярко оцветени пластмасови столове и масички, удивително богат асортимент. Имаше плодове и всякакви други хранителни продукти. Убиецът знаеше, че тези търговци усещат пулса на улицата, на която прекарваха шест дни седмично от изгрев до залез-слънце. Ако усетеха нещо необичайно, щеше да проличи по държанието им.

Той внимаваше да не насочва апарата директно към хората, защото това ги изнервяше. Преструваше се, че снима далечни обекти. Ветеринарната клиника беше на съседната пресечка и имаше частен паркинг отстрани. Офис сградата, откъдето трябваше да убие Рап, беше точно отсреща, на около 80 метра от сегашното му положение. На пръв поглед мястото изглеждаше идеално.

Убиецът се огледа още веднъж и влезе в сградата. Нямаше фоайе, само малка площадка за стълбите към горния етаж. Той бързо обиколи долния и с безпокойство установи, че няма втори изход. Дори само това бе достатъчно основание да прекрати мисията, но имаше още време и любопитството го накара да се качи горе. Няколко минути му бяха необходими, за да нагоди зрението си към лошата светлина. Мина покрай вратата на офиса, в който според инструкциите трябваше да отиде, стигна до края на коридора, където с облекчение видя метална стълба, водеща към покрива. Върна се пред офиса, разкопча чантичката на кръста си и стисна с дясната си ръка намиращия се вътре пистолет, в случай че се наложи да го използва. Ключът лесно влезе в ключалката.

Наемният убиец отвори вратата, като се прикриваше зад касата. Офисът беше обикновено помещение с размери пет на пет метра, с мръсни напукани стени и мокет, изтъркан на местата, където се бяха намирали мебелите на предишния собственик. До прозореца някой бе оставил сгъваема масичка и стол. Върху масата имаше правоъгълен черен калъф, каквито многократно беше виждал. Наемникът затвори и заключи вратата и се приближи към калъфа, сякаш той можеше да го ухапе. След кратко колебание извади чифт гумени ръкавици от чантичката на кръста си и си ги сложи. Дръпна ципа и внимателно отвори калъфа. Вътре имаше лъскав нов автомат „Хеклер и Кох 416“. От възхищение наемният убиец леко подсвирна. „Хеклер и Кох 416“ беше най-модерният модел щурмова карабина на пазара. Бе снабдена с изключително фина оптическа система, която в ръцете на опитен стрелец я правеше безпогрешна на разстояние до шестстотин метра. От шейсет метра можеше да улучи човек в главата и със затворени очи. Благодарение на късото газово бутало системата изстрелваше куршума с невероятна точност и нещо по-важно, оръжието рядко засичаше.

Той извади автомата от калъфа и го завъртя в ръце. Заглушителят бе поставен в самостоятелно отделение. Оръжието беше изящно изработено. Наемникът натисна с палец лостчето за освобождаване на пълнителя и огледа патроните. По негово желание автоматът беше зареден с революционните свръхзвукови боеприпаси 300BLK на „Ремингтън“, които имаха значително по-голяма пробивна сила от стандартните 5,56-милиметрови. Убиецът постави пълнителя на мястото му, включи електронния мерник EOTech и вдигна автомата на рамото си. Застана на два метра от прозореца и се прицели към входа на клиниката. Червената точка се фокусира неподвижно върху дръжката на вратата. На такова малко разстояние нямаше нужда от статив. Нямаше нужда и от тройния увеличител, но въпреки това го постави. Искаше да види дали някой го наблюдава. Започна огледа от лявата си страна, като проверяваше всяка удобна за снайперисти позиция.