Винс Флинн - Комбинаторът

— Този път ще отговориш на въпросите ми… да.

Рикман погледна мъчителя си с единственото си зрящо око и изплю голяма кървава храчка в лицето му. Боят започна веднага. Странно, но вече не го болеше толкова. Каза си, че трябва да бъде силен. Нямаше да продължи дълго така. Трябваше да спрат по някое време, защото иначе щяха да го убият, а не им трябваше мъртъв. Най-важна беше дисциплината.

Кабул, Афганистан

Всеки допуска грешки. Важното е какво правиш след това. Признаваш грешката си, променяш някои неща и продължаваш напред. Поне така бяха учили Рап. Всичко друго беше вредно, егоистично и непочтено. Той не обичаше да си губи времето дори при нормални обстоятелства, но в кризисни ситуации направо се вбесяваше от хора, които не са способни да преодолеят личните си интереси, да грабнат кофа вода и да се включат в гасенето на пожара заедно с другите. Когато някой се държеше като Сикълс и отричаше, че е допуснал грешка, налягането в главата на Рап се повишаваше като в херметична тенджера и в един момент можеше да избие навън.

Неш знаеше, че има реална опасност Рап да разбие зъбите на кабулския представител на ЦРУ, и не би могъл да го укори, но на този етап не можеше да предвиди как това ще се отрази на проблемите им. В ЦРУ имаше някои момчета от старата школа, които предпочитаха някой да им удари добър пердах, отколкото да ги привикат за мъмрене в Лангли, но Сикълс не беше от тях. Той с най-голямо удоволствие щеше да се представи за жертва, а Неш не можеше да допусне това да се случи.

Рап спря пред бронираната врата към помещенията на ЦРУ в посолството. Погледна Неш и каза:

— Обясни ми пак защо според теб имаме нужда от него.

— Той познава тези хора. И сигурно може да ни даде полезна информация. Ако го пратим обратно в Лангли, ще бъде по-малко склонен да ни съдейства.

— Не ми дреме. Когато го изпратим в Лангли, бързо ще разбере, че аз не съм единственият, когото е ядосал. С кариерата му е свършено, освен ако много бързо не покаже, че се разкайва, но дори тогава ще се погрижа да го забутат в някоя дупка.

Преди Неш да отговори, към тях се приближи Колман и каза:

— Хъбард се обади. Говорил е с оня ветеринар в Джелалабад.

— И какво?

— Казал му, че не е приспивал кучето. Не могъл да разбере от какво е болно, затова пратил Рик при друг ветеринар тук, в Кабул. В по-добра клиника.

— Значи Хъб е сгрешил или е бил подведен?

— Не разбирам.

— Хъб ми каза, че кучето е било приспано от ветеринаря в Джелалабад. Рик ли му го е казал, или просто е предположил?

— Не знам.

— Обади му се. Искам да говоря с него. — Рап се обърна на пети към Неш. — Имаш около минута да ме убедиш. Трябва да сме там, не тук. Трябва да притиснем всеки мръсник, когото намерим, и може би, ако надушим, че зад тази работа стоят иранците, да им върнем услугата.

— Аз съм ядосан колкото теб. Сикълс е нарушил първото ни правило. Забравил е за кого работи. Той не е от Държавния департамент… а от ЦРУ. Но ти сам го каза. Времето лети. Следите избледняват с всяка изминала секунда и да погледнем истината в очите… Рик може да е много умен, но не е много издръжлив. Ако още не са го пречупили, няма да устиска дълго. Имаме нужда от Дарън, за да ни даде цялата информация веднага. Не след два-три дни, когато се върне в Лангли и Айрини го накара да осъзнае колко идиотски се е държал.

На Рап не му харесваше, но Неш беше прав.

— Тогава сложи всички карти на масата и му дай две ясни възможности за избор: или да си събира акъла и да си спомни за кого работи, или с кариерата му е свършено. Това е последен шанс.

Неш кимна:

— Мисля, че ти трябва да му го кажеш.

Преди Рап да отговори, Колман му подаде телефона.

— Хъб… Рик ли ти каза, че Аякс е бил приспан от ветеринаря в Джелалабад, или беше твое предположение? — Изчака отговора на Хъбард и добави: — Изпрати ми информацията за ветеринаря в Кабул. Искам да говоря с него.

Рап подаде телефона на Колман, но преди да се върне на темата за Дарън Сикълс, Неш го попита:

— Какво означаваше това?

Рап не искаше да се задълбочава в подозренията си, докато не получи повече информация, затова отговори:

— Опитвам се да проверя няколко следи. Оставям Дарън на теб, а аз трябва да се махна от тази сграда, иначе рискувам да прибягна към сериозно насилие.

— Дай ми пет минути — помоли го Неш, като вдигна пръстите на дясната си ръка.

— Не. Писна ми от празни приказки. Трябва да тръгвам.

— Някакъв ветеринар… какво, по дяволите, очакваш да ти каже?