Винс Флинн - Комбинаторът

Неш се покашля:

— Ариана, не съм убеден, че разбираме въпроса ви.

— Не говоря с вас — сряза го тя и очите й проблеснаха гневно за момент. — Говорех на господин Рап. И така, господин Рап, зададох ви ясен въпрос. За глупачка ли ме мислите?

— Не ви познавам.

— Не ме познавате, а? Само това ли ще кажете?

— Не съм ви виждал досега и до тази сутрин не бях чувал нищо за вас, затова не съм подготвен да отговоря на въпроса ви. Може да сте гениална, може да сте малоумна, за момента още не мога да преценя. Но продължавайте да говорите и след няколко минути ще ви кажа мнението си.

Винтър си пое дълбоко въздух.

— Мислите ли, че президентът е умен човек?

Рап се замисли за момент. Човекът имаше своите достойнства и слабости, но като цяло не беше глупак.

— Да, мисля, че президентът е интелигентен човек.

— Е, президентът ме е натоварил да командвам тази адска дупка, защото е сметнал, че съм най-подходящият човек за тази работа. С екипа ми положихме огромни усилия да приложим на практика плана на президента и нещата вървяха съвсем гладко, докато вие не се появихте тази сутрин и не завряхте пистолет в лицето на един от съюзниците ни. — Любезната фасада на Винтър постепенно разкриваше напиращия отвътре гняв. — Знам, че се мислите за голям герой, но искам да разберете нещо. Тук командвам аз и ако направите нещо, което не ми харесва, ще ви изритам с първия самолет за Щатите.

Вместо да отговори, Рап се обърна към Неш и каза:

— Мисля, че е по-добре ти да обясниш.

— Ариана, ситуацията е безпрецедентна. Никой не оспорва постигнатото от вас, но трябва да разберете…

— Не трябва да разбирам нищо — изкрещя тя, като замахна с длан като каратистка. — Аз живея тук. Познавам ситуацията. Вие двамата не знаете нищо. — Посочи заканително с пръст първо към Неш, после към Рап. — Няма да позволя да ми идвате тук и да провалите едногодишния ми труд само защото сте притеснени, че някой е отвлякъл един от тайните ви агенти. Това по никакъв начин няма да стане. Затова нека да се изясним. Не искам никой от вас двамата да отиде дори да се изпикае, без да ми поиска разрешение. Не искам да се срещате с никого, свързан с реинтеграцията, освен ако аз не разреша. Ясно ли е?

Рап вдигна ръка като ученик, искащ разрешение от учителя да каже нещо.

— Какво? — изсумтя Винтър.

— Вече мога да отговоря на въпроса ви… Мисля, че сте малоумна. И може би имате скрити психични проблеми, но за да кажа със сигурност, трябва да прекарам повече време с вас, което няма да стане. Но иначе съм абсолютно сигурен, че сте глупачка.

— Не се подигравайте с мен! — изкрещя Винтър, почервеняла от гняв. — Няма да ви предупреждавам повече. Вие двамата нямате думата тук. Аз командвам! Достатъчно е само едно обаждане, и ще ви натоваря на следващия транспортен полет за Америка… дори ще се погрижа да е някоя от онези големи машини с перките, в които се чувстваш като в електрическа мелачка.

— С-130. Вибрациите ме приспиват.

— Не ме интересува, дори да ви възбуждат! Един грешен ход, и двамата отлитате.

— Чуйте, ние сме от един отбор — намеси се Неш.

— Аз не съм от вашия отбор — категорично заяви Винтър.

Рап насочи вниманието си към местния представител на ЦРУ. Фактът, че бе избрал да седне от другата страна на масата, беше красноречив.

— Ти даде ли си труда да й обясниш кои сме?

Сикълс се покашля нервно:

— Дадох й официалната информация.

— Само това ли?

— Общо взето…

Неш опря глава на дланите си и зачака неизбежното. Този път не можеше да упрекне Рап. Тази жена определено си го просеше.

Рап знаеше, че Сикълс крие нещо. Щяха да обсъдят този въпрос по-късно насаме, когато смяташе да напомни по много убедителен начин на колегата си на кого трябва да служи. Сега обаче основният проблем беше Винтър. Той я погледна през масата с почти черните си очи и попита:

— Харесвате ли работата си?

— Чакайте да отгатна… Сега сигурно ще ме засипете със смущаващи въпроси и ще се опитате да ме сплашите. Не си губете времето. Не можете да ме уплашите. Аз съм неприкосновена. Аз съм главната пълномощничка на президента в Афганистан. Тук командвам аз.

— Няколко генерали и един посланик вероятно няма да се съгласят с това, но нямам време за спорове. Ако вие командвате, още по-добре. Искаме да ни предоставите цялата информация за съвместната ви работа с Джо Рикман.

— Няма да стане. Това е секретна информация.

Рап поклати невярващо глава.

— Вие осъзнавате ли, че ние сме от ЦРУ? Нашата работа е да се занимаваме със секретна информация.