Винс Флинн - Комбинаторът

Той отвори екрана с кадрите от камерата. Рап говореше с някого в двора на посолството. Резултат беше несигурен, но удоволствието щеше да бъде много по-голямо, отколкото от простото получаване на трите милиона. На лицето на убиеца се изписа нетърпелива усмивка. Това щеше да бъде може би най-удовлетворителната поръчка в кариерата му. Най-трудното, разбира се, беше да се доближи достатъчно до мишената, без да събуди подозренията й. Ако се издадеше пред Рап, щеше да умре, без да получи шанс за възмездие.

Заседателната зала се намираше отстрани на един от вътрешните коридори на шестия етаж на посолството. Това бе територия на Държавния департамент, което не се харесваше на Неш. Кенеди обаче искаше от него да положи усилие и да убеди тези хора в сериозността на положението. Ако не успееше с добро, тя му предложи да пусне Рап да се развихри. Самата идея, че той може да контролира Рап, беше смехотворна. Неш изтъкна това пред началничката си, но тя упорстваше на своето. Не му обясни защо се налага да действат толкова предпазливо, но като директор на ЦРУ, Кенеди невинаги се чувстваше длъжна да обяснява мотивите за всяка своя заповед на подчинените си. Тя работеше в среда, непонятна на Неш, с хора и организации, на които той, за щастие, не беше длъжен да се отчита. Предвид и на факта, че беше най-умният началник, с когото някога бе работил, той реши да изпълнява, без да пита.

Това беше във Вашингтон. Сега в Афганистан Неш отново се питаше дали стратегията й е разумна. Да кажеш, че Рап не е подходящ за тази работа, не беше съвсем справедливо. По-скоро всички останали не бяха подготвени за войната срещу тероризма. Рап беше по-енергичен и мотивиран от всеки друг, когото Неш познаваше. Нетърпеливостта беше следствие от тази енергичност и дълбокото познаване на врага. Докато другите обсъждаха проблемите от всеки възможен ъгъл, като често спореха за дреболии, Рап анализираше всяка ситуация с удивителна бързина и за секунди решаваше как и дали изобщо да действа. Обикновено решаваше да действа. Разбираше, че има по-голяма вероятност да постигнеш желаните резултати с решителни действия, отколкото ако чакаш първо хода на врага. За Неш щеше да е голям успех, ако съумееше да проведе заседанието, без Рап да нокаутира Сикълс.

Дарън Сикълс, началникът на ЦРУ в Кабул, го беше уверил, че стаята е обезопасена. Неш се престори на удовлетворен, после, следвайки задължителните правила, накара един от хората си тихомълком да провери помещението за подслушвателни устройства. Сикълс научи за това малко преди началото на заседанието и заяви, че е обиден. Следвайки нарежданията на Кенеди, Неш се извини с половин уста, като каза нещо от рода, че допълнителните мерки за сигурност никога не са излишни. След тази драма смяташе да докладва за поведението на Сикълс. Кенеди постоянно наблягаше колко е важно да се осигури абсолютна сигурност срещу подслушване. Никой нямаше право да се обижда, ако друг е решил да се увери в безопасността на помещението. Поведението на Сикълс беше инфантилно.

Неш обаче започваше да свиква. Когато постъпи в Центъра за борба с тероризма към ЦРУ, той бе сравнително млад, на трийсет и девет, и дразнеше много свои колеги с доста по-голям опит от него. Опитваше се да не им обръща внимание, но с някои от тях трябваше да внимава и Сикълс току-що бе влязъл в този списък.

Неш спря при асансьора и с изненада видя Рап, застанал сам в коридора.

— Току-що изгубих сто долара.

— Защо?

— Бях се обзаложил, че няма да дойдеш.

Рап остана безразличен към шегата.

— Хайде да отиваме. Колкото по-скоро свърши тази глупост, толкова по-скоро ще се върна към важните неща.

Обърна се и тръгна по коридора.

— Видя ли се с Дарън? — попита Неш.

Рап поклати глава.

— Нали знаеш, че е… обиден?

Рап спря и се обърна рязко; за момент изглеждаше, сякаш ще избухне, но се овладя.

— Исках само да те предупредя — оправда се Неш.

— Повярвай ми, много добре знам какво е положението и не ми дреме за Дарън Сикълс, обиден или не.

— Мич, това е заповед на Айрини. Аз лично предпочитам да не идваш на срещата, но тя настоя. Нямам представа защо. Но ако мислиш, че няма да можеш да се овладееш, по-добре не идвай.

Очите на Рап проблеснаха толкова гневно, че Неш леко отстъпи назад.

— Нека едно да е ясно — заяви приятелят му. — Знам, че имаш нова, удобна длъжност и хубав кабинет в Лангли, но ти не си ми шеф. Ти си само говорител на Айрини и мен лично изобщо не ме интересува какво мислиш. Ако Айрини иска да присъствам, ще се проявя като добър войник. Ще изпълня заповедта й, но нямам нужда от твоите съвети или от мнението на Дарън Сикълс или някой друг.