Винс Флинн - Комбинаторът

Самото наблюдение беше доста по-сложна работа, отколкото си представя обикновеният човек. Статичните цели, като посолствата, често провеждаха контраразузнаване. Да стоиш на прозореца на хотелска стая срещу някое голямо посолство с бинокъл пред очите и снимачна техника от двете ти страни, беше сигурна гаранция, че съвсем скоро някой ще нахълта и ще ти нахлузи торба на главата. Това, което следваше, със сигурност щеше да бъде много неприятно. Наемният убиец го беше изпитал на гърба си само веднъж и години наред се опитваше да изтрие спомените от онази ужасна седмица, когато бе гост на Руската служба за външно разузнаване. Нямаше желание отново да става обект на такова варварство и макар да не можеха да се мерят по жестокост с руснаците, американците бяха доказали, че са в състояние да бъдат достатъчно сурови към враг, който отказва да им съдейства.

Новата апаратура за следене се състоеше от две камери и един дистанционен микрофон. И двете камери имаха изключително висока разделителна способност, но наемният убиец бе настроил едната на широкоъгълно заснемане, за да следи по-голям район. Цялата екипировка се събираше в сива кутийка с размер на пакетче кърпички. Беше монтирана на малък триножник с моторче за дистанционно въртене и фокусиране. Управляваше се с джойстик и мишката на лаптопа. Вместо да стои на прозореца и да рискува да го видят, той седеше на леглото с лекия компютър в скута си.

Радваше се, че отново е в играта. Наемният убиец не се беше оттеглил напълно от занаята, но значително бе намалил броя на поръчките, които приемаше. Все още пътуваше много — най-вече за да управлява разхвърляните си по целия свят финанси, но освен това си беше създал идеалната работа за прикритие на пътуванията си. Сега беше консултант по сигурността. След толкова много години, прекарани в убиване на различни хора, преходът стана лесно. Задачата му се състоеше в следене на клиента, но вместо да го убие, му посочваше уязвимите места и мерките, които трябва да вземе. Заплащането беше добро и работата го удовлетворяваше до известна степен, но в крайна сметка му носеше разочарование. Да преследваш човек, без да го убиеш накрая, беше малко като да ти правят свирка, без да се изпразниш — вълнуващо, но като цяло разочароващо.

Сегашната му поръчка обаче бе необичайна от самото начало. Наеха го през законна консултантска фирма за работа в Абу Даби. Той получаваше доста поръчки от Обединените арабски емирства, затова не му направи впечатление. Седмица по-късно пристигна в хотел „Джумейра“ и час след като се настани, получи в апартамента си пакет със смартфон и много неясни обяснения в какво се състои задачата му и колко ще му платят. Клиентите му бяха изключително предпазливи, което му хареса. Харесваше му и да му предлагат големи парични суми. Финансите му бяха в доста добро състояние, но 3 милиона долара щяха да му се отразят още по-добре. Единственото, което не му харесваше, бе това, че липсваше ясно описание на мишената. Това обаче не беше необичайно. Най-сериозните клиенти обикновено те караха да преодолееш няколко препятствия, за да преценят дали си сериозен, и чак след това разкриваха самоличността на мишената.

Заплащането в комбинация с предизвикателството да убие висш американски служител в Афганистан беше твърде примамливо, за да откаже. Затова, в съгласие с инструкциите, наемният убиец включи смартфона, натисна иконата за текстови съобщения и написа отговора си в текстовия прозорец. Това стана преди две седмици. След това той прелетя над трийсет хиляди километра и получи един милион долара с три различни банкови превода. Предишния ден пристигна в грандхотел „Кабул“ и търпеливо зачака следващи инструкции.

Преди пет минути получи съобщение, че мишената приближава с военен конвой от три бронетранспортьора. Първата машина се появи и наемникът изтръпна от нетърпение да види кой е мишената. През последните две седмици много размишлява кой може да бъде. Обичаше предизвикателствата, затова се надяваше да е посланикът или някой генерал, пък и ако съдеше по заплащането, можеше да се окаже точно така. Бе направил проверка обаче и знаеше, че посланикът вече е в посолството, затова можеше да го изключи.

Както очакваше, машините спряха пред главния вход на сградата. След няколко секунди задният люк на последната се отвори. Някой надникна отвътре, после бързо слезе по стълбичката. Наемният убиец присви очи; с бързи движения на пръстите завъртя камерата и я фокусира върху мъжа отвън. Космите на врата му настръхнаха от възбуда и страх. Задачата му нямаше да бъде просто сложна — щеше да бъде много опасна.