Винс Флинн - Комбинаторът

Сержантът погледна картата и каза:

— Изчакайте.

Отиде до най-близката кабина на охраната и пъхна документа в металната кутия. След малко се върна с него и пропуск за Рап.

— Носите ли оръжие, господин Кокс?

Макар че носеше два пистолета и нож, Рап поклати глава и отговори:

— Не.

Последва сержанта до вратичката и влезе. От другата страна го чакаше познато лице. Той нито се зарадва, нито се смути, че вижда Майк Неш.

— Айрини праща подкрепления, а? — отбеляза.

Неш бе работил в екипа на Рап близо пет години, но наскоро го бяха повишили като заместник-директор на Центъра за борба с тероризма в Лангли.

— Аз съм само първата вълна — отговори той. — Вдигнала е на крак тайните агенти в целия район.

Рап се намръщи. Нямаше нито време, нито търпение да се разправя с всичките тези хора. Бързо си даде сметка, че няма и да се наложи. Неш беше дошъл за това. Все пак и Рап трябваше да участва в разпределението на задачите, защото иначе щяха само да си пречат.

— Какво ще правим с толкова много хора?

Неш сви рамене:

— Ще ги пуснем да ровят наоколо, докато намерят нещо по-конкретно.

При нормални обстоятелства Рап би бил твърдо против привличането на прекалено внимание, но ситуацията беше по-особена. Усиленото ровене беше добро начало.

— Някакви заповеди? — попита той, знаейки, че ще има.

— Да.

Неш кимна към оградената с дървета алея в знак да го последва. Двамата мъже толкова си приличаха, че можеше да ги помислиш за братя. Рап беше с пет години по-възрастен и с пет сантиметра по-висок. Косата му беше черна, прошарена на места; тази на Неш — тъмнокестенява. Приликата беше в изсечените черти на лицето и еднаквия стил на държане. Когато се отдалечиха достатъчно от главния вход, Неш спря под един висок кипарис.

— Какво е положението в Джелалабад?

— Четирима мъртви бодигардове, празен сейф, липсващ лаптоп и бог знае какво още. Истинска катастрофа.

— Някакви следи?

— Не. — Рап поклати глава. — Обаче срещнах един мръсник на име Захир. Бил е терорист, но сега се пише приятел.

Тонът на Рап подсказваше, че това последното изобщо не може да го заблуди.

— Абдул Сирадж Захир. Знам го. Предупреждавах и Рик, и Сикълс да не се забъркват с него, но не ме послушаха.

— Мръсникът се изтърси в тайната квартира и се опита да командва.

— Сигурен съм, че си използвал всичките си дипломатически умения.

— Правилно се досещаш. Нахвърли се върху Хъбард и когато търпението ми се изчерпа, заврях пистолета си в лицето му и го заплаших, че ще му пръсна мозъка.

Неш се засмя. За момент помисли да предупреди Рап колко опасен може да бъде Захир, но нямаше нужда. Мич много добре познаваше тия типове.

— Не си постъпил много деликатно.

— Виж какво… и аз искам да излезем фино и остроумно от ситуацията, но нямаме време. Ако не намерим Рик в близките няколко дни, всичко ще се срине.

Неш кимна:

— Айрини също мисли така. Всички знаем какви ще са последствията и какво трябва да се направи.

Рап се съмняваше, че големите клечки във Вашингтон са на едно мнение.

— Слушай, гледал съм вече този филм. Говорят всякакви глупости, правят се на големи смелчаги и искат резултати. После ние идваме, започваме да разбиваме врати и глави, а след година, когато изтече някаква информация, шефовете се преструват на изненадани и искат да ни обесят на мачтата.

— Съгласен съм, но поне този път Айрини каза, че Министерството на отбраната, Държавният департамент и Белият дом са с нас.

— Да, сега така говорят. Обаче казвам ти… щом стане напечено, ще жертват задниците ни и окото им няма да мигне.

— Може би си прав, но какво можем да направим? Да действаме по правилата и да гледаме как всичко се разпада пред очите ни или да обърнем дебелия край и да измъкнем Рик, преди да продаде семейните ценности?

— Знам какво трябва да направим и съм готов да го направя, но не можеш да ме убедиш, че онези палячовци във Вашингтон ще ни подкрепят дори за секунда.

Неш също не вярваше на колегите си бюрократи, още по-малко на политиците, но те имаха по-голямо влияние, отколкото Рап предполагаше.

— Знаеш ли, че Рик на практика е бил касиерът на тази програма за реинтеграция?

Рап се изненада:

— Мислех, че Държавният департамент движи тази тъпа кампания.

— Те бяха водещата агенция, но нямаха ресурса или по-скоро куража да се занимават с тази пасмина главорези, затова президентът помолил Айрини да съдейства.

— И тя се съгласи?