Винс Флинн - Комбинаторът

— Северната граница.

— Аха… господин Рикман. Много неприятно. Изненадвам се, че си научил.

Ашан беше свикнал с постоянните намеци за некадърността на хората в дирекцията му.

— Все пак сме специалисти по международни отношения.

— Как научи?

— От посолството. Тази сутрин изпратиха телеграма. — Това беше само половината истина. Ашан бе говорил лично с представителя на ЦРУ. — Американците са много разтревожени.

— Разбираемо е. На тяхно място и аз не бих искал да изгубя човек като Рикман.

Ашан погледна през прозореца. Усещаше, че приятелят му играе някаква игра, но не можеше да бъде сигурен. Двамата се бяха запознали преди трийсет и пет години, когато той учеше в Оксфорд, а Дурани — в Кралската военна академия в Сандхърст. Тогава Дурани бе като отворена книга — прозрачен в мотивите и плановете си. Ашан ценеше честния му и прям характер. ОРС обаче бързо го превърна в двуличен шпионин и пропастта между тях се задълбочи.

— Ахтар, искам да те попитам нещо.

Дурани се усмихна добронамерено, подканвайки го да продължи.

— Въпросът няма да ти хареса.

— Всеки ден ми задават въпроси, които не харесвам. Това е част от работата ми.

Ашан го изчака да запали нова цигара и попита непринудено:

— Ти или някой от хората ти имате ли някаква информация за отвличането на Рикман?

Дурани не отговори веднага, защото трябваше да дръпне силно от цигарата, за да не загасне. Само глупаците палеха повторно цигарите си. Той поклати глава, докато издишаше, и отбеляза:

— Това е доста общ въпрос. Нещо по-конкретно?

— Беше ли ти известно, че той е мишената?

— Лично не ми беше известно.

— А на хората ти?

Дурани изсумтя небрежно:

— Защо им е на хората ми да се забъркват в такава рискована работа?

Ашан можеше да посочи десетина причини. Мислеше да не спори, но нещо го накара да притисне приятеля си повече, отколкото си бе позволявал досега:

— Може би трябва да ми кажеш, защото и двамата знаем, че твоите хора решиха да скрият Бин Ладен. В задния ни двор, държа да отбележа.

— Беше решено да не обсъждаме този въпрос — изръмжа Дурани, като го погледна сериозно.

Да, така бе решено. След унизителната акция на американските специални части лично президентът и генералният директор възложиха на Ашан да разследва възможното участие на ОРС в укриването на Бин Ладен. Един генерал пък трябваше да разследва ролята на армията. Генералът представи жалък доклад, напълно оневиняващ военните. Докладът на Ашан беше съвсем друга работа. Участието на шестима висши разузнавачи, петима офицери от армията и няколко техни подчинени бе доказано, а имаше и още. Преди да завърши разследването, директорът се намеси, иззе всички доказателства и ги унищожи.

Ашан побесня, но му казаха, че е за доброто на Пакистан. Директорът му обясни, че американците били проникнали в разследването и сега разполагали с информация, с която можели да изнудват Пакистан. Ашан знаеше, че това са пълни глупости. Разследването бе на път да го заведе до някои много влиятелни хора. Щеше да разобличи висши пакистански държавници, участвали в укриването на най-омразния терорист на света. Вместо да си изчистят къщата и да признаят грешките, президентът и министрите му решиха да потулят всичко. Нито един човек не беше наказан и тъй като уволняването на замесените можеше да събуди подозрения, те запазиха постовете си. Ашан се вбесяваше от тази история, но нямаше какво да направи… освен едно. Той много тихо и внимателно изпрати цялата информация на американците.

— Да, беше решено да не обсъждаме тези неща, но ние винаги сме се гордели, че сме реалисти, и тъй като сме в твоя кабинет, за който и двамата знаем, че е обезопасен, не виждам нищо лошо в това да изтъкна, че някои от хората ти действат безразсъдно.

— Не бъди толкова самодоволен. Твоята дирекция също беше замесена.

— Да — съгласи се Ашан. — Чрез един безотговорен глупак, но аз направих всичко, за да му вгорча живота. Пратих го в подземието да дигитализира стари досиета. В твоята дирекция имаше петима замесени. Какво стана с тях?

— Как ще управлявам дирекцията си, е моя работа.

Ашан прие сопнатия отговор като признание, че лицемерните боклуци все още са на старите си длъжности.

— Така, след като установихме, че в прекрасната ни организация има елементи, готови да участват в авантюристично начинание като отвличането на Джо Рикман, как предлагаш да се уверим, че никой от хората ни няма пръст в това?