Винс Флинн - Комбинаторът

— След десет минути имаме заседание. Настрой се за сериозни неща. Захир заплашва да вземе хората си и да се оттегли пак в планината. Ако го направи, това ще предизвика лавинообразен ефект и целият напредък, който сме постигнали през последната година, ще пропадне. И всичко това, защото са отвлекли някакъв шпионин. — Тя се замисли за последните странни събития. — Чух също, че наемникът, който се опитва да ни провали, също ще дойде. Трябва да отстояваме твърдо позицията си.

Пул премести ръката й между краката си.

— Като заговори за твърди неща…

Тя едва се сдържа да не го зашлеви.

— Престани! Трябва да се съсредоточим. Дарън е бесен. Казва, че Рап има сериозни душевни проблеми. Знаеш ли какво ще направят във Вашингтон, ако научат, че сме се провалили.

Пул най-сетне разбра, че няма да правят секс сега, и въздъхна дълбоко:

— Правиш от мухата слон. Все още нищо не е провалено. Реинтеграцията върви по план. Ако нещо забуксува, ще обвиним Рап. Ще хвърлим вината върху ЦРУ и ще си измием ръцете.

— Това не ме устройва. Аз никога не се провалям. — Винтър се посочи с пръст в гърдите, за да наблегне на думите си. Очите й засвяткаха гневно. — Няма да се върна във Вашингтон като некадърничка!

Пул въздъхна. Явно скандалът беше неизбежен. Той се замисли дали има начин да намали силата на предстоящия сблъсък. Винтър очакваше от него стопроцентова подкрепа, но Пул беше убеден, че е глупаво да се опитват да обуздаят Рап по такъв открит начин. От опит знаеше, че когато отиваш на битка с непознат враг, трябва да преодолееш честолюбието си и да предвидиш възможност за тактическо отстъпление. Смяташе да използва точно тази стратегия. По-късно Винтър щеше да му вдигне скандал, но въпреки страхотния секс той вече не смяташе да търпи упреците й. Може би ситуацията му даваше възможност да уравновеси отношенията им и да я направи по-сговорчива.

— Ще те подкрепя, но те предупреждавам, че с хора като Рап не е хубаво да влизаш в открит двубой.

— Аз също не съм жена, с която е хубаво да влизаш в открит двубой. И няма да има двубой. Просто ще му скъсам топките и ще го пратя да си събира багажа. Точка.

Колкото и да му се искаше да й вярва, Пул не споделяше увереността й.

— Ариана, знам, че не мога да те разубедя, но не ми казвай после, че не съм те предупредил.

Без да изчака отговора й, той се обърна и тръгна към главната сграда.

Главната квартира на пакистанското разузнаване ОРС, Исламабад, Пакистан

Надим Ашан вървеше скован от страх по широкия коридор. След двайсет и девет годишна служба за пакистанското разузнаване той бе свикнал да преодолява всякакви подводни камъни, но точно това препятствие го тревожеше повече от всяко друго по причини, които не желаеше да споделя с никого в сградата. Ашан бе опитен мореплавател в опасните води на Обединените разузнавателни служби, или ОРС, и като си даваше сметка за това, тревогата му още повече се засилваше. Организацията не беше някаква монолита бюрократична машина, в която близки съмишленици планират и осъществяват разузнавателните дейности в Пакистан. ОРС беше силно разединена институция, съставена от професионални шпиони и военни, различаващи се силно в представите си кое е най-добро за страната им.

Основната разделителна линия преминаваше между привържениците на светската власт и религиозните фанатици, като във всеки лагер имаше различни групички. Хората със светски убеждения по принцип бяха за модернизация и стабилност. Те от години предупреждаваха, че подкрепата на разузнаването за талибаните в Афганистан и „Лашкар е тайба“ в индийски Кашмир ще им докара много проблеми. Религиозните фанатици виждаха в талибаните съюзник, който може да се използва за поддържане на нестабилността в Афганистан, а националистическото крило в групата отказваше да оттегли помощта за терористите в Кашмир. Омразата им към Индия беше толкова дълбока, че сляпо подкрепяха онези диваци, които умишлено избиваха цивилни в усилията си да отделят провинцията като самостоятелна държава.

Хардлайнерите станаха за резил след терористичната атака в Мумбай, при която бяха убити 195 души, а световноизвестният хотел „Тадж“ — сринат. Международният отзвук бе оглушителен. Като шеф на дирекция „Анализи и международни отношения“ Ашан го чу най-ясно. Дори преди атаките в Ню Йорк и Вашингтон той работеше в близко сътрудничество с ЦРУ и МИ-5. След нападенията много по-ясно разбра опасността от подкрепата за онези бесни псета джихадистите. Дори президентът Мушараф си даде сметка за това и когато подкрепи Съединените щати във Войната срещу тероризма, мръсниците го набелязаха за мишена и седем пъти се опитаха да го убият, докато стоеше начело на пакистанската държава. Само за пет от тези покушения бе съобщено в медиите. Наложи се Ашан и колегите му да прикрият другите две заради връзки на заговорниците с хора от разузнаването.