Винс Флинн - Комбинаторът

— Няма кръв. Нито капка.

— Все още не разбирам — призна Рап.

— Ела насам.

Тя пресече стаята и излезе в коридора. Изгаси лампите там. Ултравиолетовото фенерче освети различни кървави петна.

— Тук има много кръв. Сега, не познавам Рикман, но съм чувала, че е сериозен човек.

— В какъв смисъл?

— Доколкото те познавам, някой трябва да те размаже от бой, преди дори да си помислиш, че може да отвориш сейфа.

Рап кимна.

— В кабинета му няма кръв.

— Насилието може да е започнало навсякъде… в кухнята.

Хайек поклати глава:

— В кабинета пак щеше да има кръв, дори да са само петънца. Обаче няма никаква.

Рап бавно започна да се досеща за теорията й.

— Какво друго си открила?

— Тази бъркотия. — Хайек посочи кръвта на стената. — Предполагам, че е на някого от убитите долу.

— Онзи с липсващото лице?

— Да. — Тя се приближи до стената и посочи едно пихтиесто парче. — Взех проби от всичко и ще ги изследвам, когато се върнем в Щатите, но съм 99 процента сигурна, че това е парче мозък с малко кръв и парченца кост. Отговаря на раната в главата на Неидентифициран труп номер четири на долния етаж.

— И с какво трябва да ме заинтересува това?

— Виж как са разпръснати петната. — Хайек вдигна ръка, сякаш държеше пистолет. — Телохранителят трябва да е гледал натам, към стълбите. Убиецът го е застрелял в гърба. Куршумът е преминал през главата му, излязъл е, опръскал е стената с мозък и човекът е паднал по очи. Ето откъде е дошла тази голяма локва кръв.

Рап се вгледа в кървавото петно на стената. Всичко съвпадаше.

— Съгласен съм. Какъв е изводът ти?

— Трима от бодигардовете са застреляни в лицето. Това е логично. Опитвали са се да отблъснат нападателите. Изправили са се срещу опасността. Този обаче е застрелян в тила. Не изглежда логично. Би трябвало да е застрелян на площадката, когато извършителите са се качили по стълбите.

Рап вече разбираше. Ядоса се, че не се е досетил по-рано.

— Добре ли огледа труповете долу?

— Достатъчно добре.

— Измери ли входните рани?

— Не точно, но съм почти сигурна, че първите трима мъже са застреляни с деветмилиметров. — Хайек вдигна найлоново пликче с три месингови гилзи. — Намерих ги на пода.

— Ами четвъртият убит?

Тя поклати глава:

— Огледах навсякъде в коридора и по стълбите, но не намерих гилза.

— Някакво предположение за калибъра?

— Предполагам… 45-и, с кух връх. Със сигурност не е същият калибър, с който са убити другите трима.

Рап премисли цялата информация, досещаше се какво означава това, но още не искаше да повярва. Отново погледна към кабинета. Нямаше признаци за борба. Нито една вещ не беше разместена. В коридора всичко беше в кръв. Той погледна петното с вид на сюрреалистична картина.

— Предполагам, че куршумът се е забил в стената.

— Да… ще го изчоплим, но исках първо да те попитам. Не знам какъв е този екип, който ще идва от Лангли… не искам да им се бъркам.

Рап можеше да се справи с този проблем.

— Извади куршума колкото можеш по-скоро. Има ли друго, което трябва да знам?

Хайек се поколеба, но отговори:

— Не.

— Изплюй камъчето.

— Не, няма нищо. — Тя поклати глава. — Ще знам повече, когато вържем петната от кръв с телата. Мисля, че ще получим доста добра картина кой къде е стоял, когато е станало нападението.

— Отлично се справяш, Сид. Засега обаче не казвай на друг. Докато не сме сигурни, не искам да се появят всякакви налудничави теории. Ако някой много любопитства, прати го при мен. Разбрахме ли се?

Кенеди й беше наредила да й докладва възможно най-пълна информация. Сега Хайек съзнаваше, че е попаднала между чука и наковалнята, но тъкмо бе започнала да печели доверието на Рап, затова отговори:

— Разбрано.

— Хубаво. Опаковай нещата и бъди готова за тръгване в десет.

— За къде бързаме?

— За среща в Кабул. С цялото кралско воинство.

— Май мразиш тези срещи.

— Мразя всякакви срещи, особено тези. — Рап си представи как Сикълс води заседанието без него. Не можеше да си обясни защо такъв човек работи в Управлението. — Искам да се погрижа този кретен да не забърка още по-голяма каша, отколкото е в момента.

Американското посолство в Кабул, Афганистан

— Никога не съм чувала за този човек — заяви жената с нескрито раздразнение. — За какъв се мисли, по дяволите?

Полковник Хънтър Пул дръпна за последно от цигарата си, хвърли я на чакъла и я смачка с черната си кубинка.