Винс Флинн - Комбинаторът

— Разбирам основанията ти, но искам да действаш предпазливо.

— Ще отида и ще предложа помощ при издирването на Рикман, ще се грижа всичко да става съгласно закона и ще се допитвам до вас, ако реша да променя насоката на разследването.

— Това исках да чуя.

Уилсън се усмихна. Засега нямаше нужда да споделя другите си опасения. Сенатор Ферис вече го беше предупредил, че Харгрейв и без това няма да му повярва. Уилсън се изправи.

— Благодаря, господин директор. Сега, ако ме извините, трябва да тръгвам.

— Още нещо, Джоел. Искам да ми докладваш всеки ден. Трябва да знам какви ги вършиш там.

Харгрейв изпрати подчинения си до вратата и изчака, докато колата се отдалечи. Беше сигурен, че Уилсън няма да го информира и не отива в Афганистан само за да помага на ЦРУ да търси Рикман. Предвид обстоятелствата обаче трябваше да го пусне. Рикман беше ценен кадър и ФБР трябваше да се увери, че националните интереси са защитени. Въпреки това Харгрейв не можеше да се отърси от усещането, че има още нещо — нещо, което Уилсън крие от него.

Джелалабад, Афганистан

Хъбард очевидно бе развълнуван. Отиде при прозореца, за да види как Захир и хората му си тръгват. Рап не му обърна внимание и за няколко минути обсъди с Колман по-нататъшните им действия. Точно свършиха, когато Хъбард се приближи. Той примигна няколко пъти и попита:

— Съзнаваш ли какво направи току-що?

— Мисля, че да — спокойно отговори Рап.

— Не съм сигурен. Този човек е луд. — Хъбард посочи към вратата, сякаш Захир още стоеше там. — Аз трябва да работя с него. Какво, по дяволите, си мислиш?

— Не можеш да подкупиш такъв човек. Накрая пак ще те прецака. При всяка възможност. Единственият начин да се справиш с такива като Захир е, като ги накараш да треперят за живота си.

— Дарън ще полудее, щом разбере. Цяла година изгуби, докато го убеди да работи за нас.

При споменаването на малкото име на Сикълс Рап кипна.

— Дарън е идиот.

— Идиот или не, той ми е началник и най-старшият представител на Управлението в Афганистан.

— Добре, свърши ли с мрънкането? — измърмори Рап повече като предупреждение, отколкото като въпрос.

— Не… не съм свършил. Изобщо не съм свършил. Ти ще стоиш тук една-две седмици и ще си се прибереш в Щатите, а аз ще остана да работя с този тип. Изобщо не познаваш Захир. Той е безскрупулен мръсник. Най-вероятно ще ме убие.

— Тогава убий го ти първи — изръмжа Рап.

Хъбард го погледна, сякаш е полудял.

— Дарън го покровителства… не мога да го убия.

— Аз ще се оправя с Дарън. Междувременно искам да си тренираш гръбнака. Как само го остави да нахълта и да ти приказва! Какво ти става бе? Ти работиш в шибаното ЦРУ, Хъб, не в Държавния департамент! Започни да се държиш подобаващо, или си търси друга работа. Дявол да го вземе… имаш наемници, бивши талибани, бойците от Северния съюз, бивши съюзници… всичките се навъртат и чакат да изпадне някой долар. Можеше да отидеш при Рик, да му дадеш десет-двайсет бона и да намериш петнайсет главорези, които да застрелят мръсника някоя сутрин, когато излиза от дома си.

— Не е толкова лесно.

— Така ли? — Рап стисна гневно зъби и опря пръст в гърдите на Хъбард. — В такъв случай този тип трябва да е Супермен, защото аз не помня колко боклуци като Захир съм очистил. За това не ти трябва висше образование.

— Дарън ще полудее — измънка в оправдание Хъбард.

— Казах ти, че аз ще се оправя с Дарън. — Рап нямаше търпение да стисне за гушата онзи книжен плъх. — Сега обаче искам да разпиташ всичките си информатори. Разрови кочината и разбери какво се е случило с Рик, а ако се натъкнеш на Захир и той си позволи дори само те изгледа накриво, веднага ми се обади. Разбрахме ли се?

Хъбард кимна бавно; съзнаваше, че не е разумно да продължава да спори.

— Добре, ще се заема.

— Хубаво. И запомни, че трябва да действаме бързо.

Рап чу някой да вика името му от горния етаж. Погледна нагоре, после към Хъбард. Потупа го по рамото и добави:

— Не забравяй кой си, Хъб. Не позволявай да те правят на глупак… особено през следващите четирийсет и осем часа. Ако не върнем Рик, Захир ще бъде най-малкият ни проблем.

Хъбард тръгна към вратата. Колман стоеше до Рап с 45-калибровия си „Хеклер и Кох“ в ръка. След като колегата им излезе, той измърмори:

— Не съм сигурен, че е подходящ за тази работа.

Рап също не беше сигурен в това, но не можеше да се сърди на Хъбард.

— Ако Дарън Сикълс ми беше шеф, бог знае какво щеше да стане с мен — отбеляза той.