Винс Флинн - Комбинаторът

— Повръща ми се от тези американци и тяхната арогантност. Това не е мой проблем. Да си търсят сами Рикман.

— Хубаво, инат такъв — измърмори Ашан, като се отдръпна назад. — Рап вече те предупреди какво ще направи с теб, ако пак му забиеш нож в гърба. — Тръгна към вратата. — Прилича ли ти на човек, който не изпълнява заплахите си?

— Не ме е страх от Мич Рап.

Ашан постави ръка на дръжката на вратата. Чувстваше искрена тъга. Приятелят му се беше превърнал в упорит стар глупак, който си мислеше, че на американците им липсва решителност, за да играят тази мръсна игра с най-безскрупулните методи. По отношение на средностатистическия американец имаше право, но Рап не беше средностатистически.

Ашан отвори вратата и каза, без да се обръща:

— Ако не те е страх от Мич Рап, трябва да идеш да ти прегледат главата.

Кабул, Афганистан

Рап погледна през люка на бронетранспортьора „Кугар“. Пътят от летището до посолството беше кратък, нямаше три километра. Инженерният корпус се беше справил добре с разширяването на булевард „Масуд“, елиминирайки повечето стеснения. Имаше камери на всеки ъгъл, а пресният асфалт предотвратяваше опитите за заравяне на бомби покрай пътя. Паркирането по булеварда беше забранено, а тротоарите — изчистени от боклуци, улични сергии и почти всичко, в което можеше да се скрие взривно устройство. Въпреки всички тези предпазни мерки Рап беше неспокоен.

За разлика от повечето хора, които се чувстваха сигурни в бронираните машини, той ги смяташе за големи подвижни ковчези. Със същия успех можеха да ги изрисуват с разноцветни мишени за терористите. Рап предпочиташе транспорт, който не бие толкова на очи. Службата за секретно разузнаване в Лангли купуваше стари модели коли и ги поддържаше в отлично състояние в частни автосервизи. Понякога слагаха бронирани стъкла и други подобрения, но в Афганистан ключът към оцеляването беше да сменяш често колата и да не се набиваш на очи.

Когато стигнаха голямото кръгово пред посолството, сърцето на Рап се сви. Наближиха главния вход, а това бе любимото място за атака на ненормалниците. Изведнъж бронетранспортьорът спря. Те бяха в последната в конвоя от три машини. Рап погледна раздразнено Колман и попита:

— Защо спряхме?

Колман сви рамене:

— Може би за проверка на документите.

— Искаш да кажеш, че тези малоумници не са ни легитимирали предварително?

— Нямам представа — усмихна се Колман, развеселен от нервността на шефа си.

Рап натисна копчето за отваряне на задната врата.

— Нямам намерение да стоя и да чакам да ме гръмнат.

Стъпалата се спуснаха и той бързо слезе, преди още да достигнат земята. Колман се засмя и натисна копчето за затваряне. Момчетата от авиацията, които караха бронетранспортьора, изръмжаха недоволно отпред срещу глупака, който е застрашил сигурността на машината. Колман им махна небрежно и се извини.

Отвън Рап се изпречи срещу ефрейтор от морската пехота, който сигурно нямаше още двайсет. Момчето кимна с разбиране и отбеляза:

— И на мен не ми харесват тези неща.

Рап се огледа бързо и осъзна, че младежът е част от охранителен отряд, разположен на трийсетина метра от главния вход на посолството. Стояха в полукръг на десет метра един от друг — рехав кордон, имащ за цел да осигури безопасен периметър около машините, докато проверят документите. Бронираните стени около посолството бяха устойчиви на коли бомби, но посетителите бяха уязвими през краткия си престой пред входа. Охраната се състоеше от две четиричленни стрелкови отделения.

„Некадърници“ — помисли си Рап. Този малоброен отряд трябваше да забави атаката, ако някое побъркано копеле решеше да се забие във вратата с натъпкана с експлозиви кола. Нито автоматите M4, нито леките картечници M249 SAW щяха да спрат нападението. Само тежките 50-калиброви картечници при вратата можеха да пробият мотора на вражеския автомобил.

— Как те натресоха на тази педерастка работа? — попита Рап, като все още оглеждаше района.

Момчето посочи двете нашивки на ръкава си:

— Най-младшият винаги е най-прецакан и както обича да ми напомня сержантът, в армията няма демокрация. Затова изпълнявам каквото ми кажат.

Рап кимна — разбира се, така трябваше да бъде.

— Късмет тогава.

Той тръгна към вратичката до голямата стоманена порта. Пресрещна го сержант с тъмна бойна униформа и бронирана жилетка. Рап извади фалшив документ за самоличност от Държавния департамент.