Винс Флинн - Комбинаторът

Неш беше свикнал със сприхавия характер на Рап, но сега усети още нещо. Откакто се познаваха, двамата бяха влизали в достатъчно разгорещени спорове, но този път имаше някаква враждебност — сякаш Рап смяташе, че са в противникови лагери. Неш въздъхна:

— Ти никога не си изпълнявал заповеди и съм сигурен, че няма да започнеш сега.

— Това шега ли беше? Наистина не съм в настроение за глупостите ти. Ще играя по вашите правила, но те предупреждавам, че ако този кретен Сикълс не се държи добре, ще го размажа.

— Не допускай Дарън да те изкара от кожата. Много се е стреснал, защото тази каша се случи на негова територия. Сигурно е уплашен до смърт, че това ще сложи край на кариерата му.

— Аха… Аз също съм разтревожен. Джо Рикман е изчезнал и ако не го намерим навреме, ще завалят трупове от тук до Исламабад, Техеран и бог знае още къде. Добри хора, които рискуват живота си за нас, ще умрат. Освен това току-що разбрах, че човекът, който ме е обучил и с когото работя повече от двайсет и пет години, умира от рак. Затова извинявай, ако не съм в настроение да се занимавам с тези мекотели и дребните им интриги.

— Хубаво. Аз също не съм очарован от срещата, но трябва да работим с тези хора. Ти сам каза… Документите на Рик са изчезнали. Тези хора са единствената ни надежда. Нуждаем се от информацията, която имат. Трябва да разберем с кого се е срещал Рик. В това отвличане е замесен вътрешен човек.

Рап кимна бавно:

— Знам, имаме нужда от тези боклуци, но това не означава, че трябва да им целуваме задниците.

— Напротив, означава. Поне в началото.

Рап измърмори нещо и тръгна по коридора. Неш го последва на няколко крачки отзад. Питаше се дали новината за болестта на Хърли не се е отразила на приятеля му по-тежко, отколкото беше очаквал. Наистина, със стареца бяха работили заедно години наред, но и двамата бяха емоционални колкото гранитен блок. Неш влезе след Рап в заседателната зала и затвори вратата след себе си. Отляво в другия край на масата стояха Сикълс, Ариана Винтър и друг мъж, вероятно военното аташе. Неш бе забелязал униформата му по време на полета насам. Не се сещаше за името му, но си спомняше, че е завършил „Уест Пойнт“. Залата беше стандартно обзаведена. Имаше килим на сиви и черни шарки, подходящи за замаскиране на мръсните петна, и масивна кафява маса с плот, имитиращ истинско дърво, заемаща по-голямата част от помещението. По средата на масата бе поставен поднос с кафеварка, сметана, изкуствен подсладител, захар, сламки, шест чаши и няколко бутилки вода. Имаше десет въртящи се стола, разположени по четири откъм дългите страни и по един откъм късите.

Винтър направи жест към Сикълс, сякаш му даваше знак да замълчи, после се усмихна на двамата новодошли:

— Добър ден. Предполагам, че вие сте господин Рап и господин Неш.

Рап не каза нищо, затова Неш отговори от името на двамата:

— Да, ние сме. А вие сигурно сте Ариана Винтър.

— Да. Заповядайте, седнете.

Винтър беше по-красива, отколкото на снимката върху служебната карта, закачена на ревера й. Неш погледна мъжа до нея и забеляза орела по средата на гърдите му и табелката с името му отдясно. Пресегна се през масата и се представи:

— Майк Неш. Приятно ми е да се запознаем, господин полковник.

Пул стисна ръката му.

— От Отдела за борба с тероризма, нали?

— Да.

Пул погледна Рап и му подаде ръка:

— Полковник Пул, военно аташе. Господин Рап, нали?

Рап кимна, пое ръката му, но не каза нищо. След силно ръкостискане седна на един стол.

— Нещо за пиене? — предложи Винтър.

Все така мълчаливо, Рап поклати глава.

— Кафе, моля — отговори Неш.

Винтър взе кафеварката и му сипа една чаша, като отбеляза:

— Доколкото мога да преценя, сигурно го пиете чисто.

— Точно така. — Неш се усмихна. — Благодаря.

Взе чашата и я постави пред себе си. Винтър покани Сикълс и Пул да седнат, след което се настани пред Неш и Рап. Сикълс седна от дясната й страна, Пул — отляво. Тя погледна Рап и каза с любезен тон:

— Господин Рап, с вас не се познаваме. Какво точно работите в ЦРУ?

— В Службата за секретно разузнаване.

— На каква длъжност?

— На пряко подчинение на директор Кенеди.

— Ясно.

Винтър постави длани върху масата. Погледа съсредоточено пръстите си няколко секунди, после съвсем небрежно попита:

— За глупачка ли ме мислите, господин Рап?

Рап не се хвана на въдицата. Мълчаливо се обърна към Неш и го погледна, сякаш казваше: „Ти си на ход. Действай“.