Винс Флинн - Комбинаторът

— Не се притеснявай за мене. Заеми се с Дарън и останалите кретени. Скоро ще дойдат още хора… — Рап погледна часовника си. — … след около три часа. Трябва да започнат веднага, затова им измисли задачи.

Неш се намръщи:

— Откога станах координатор на операцията?

— Това върви в комплект с новия ти пост. Ти си най-старшият служител на ЦРУ в района, затова стой тук и управлявай операцията, докато ние строшим няколко врати и глави.

— Гадост!

Рап се засмя:

— Ти си национален герой. Не можем да допуснем нещо да ти се случи.

— Глупости! — изръмжа Неш. — Ти също беше там. Всъщност ти беше лудият, който нападна онези мръсници само с пистолет.

— Шшш. — Рап постави пръст пред устата си. — Това е секретна информация. — Засмя се и се обърна към Колман: — Стягай момчетата.

— По-леко ли искаш да пътуваме, или да всяваме респект?

— Леко… Само аз, ти, Джо и Ривърс. И зарежи тия бронирани машини. Намери някой очукан стар седан.

Двамата с Колман тръгнаха. Неш изчака смутено, докато се отдалечаваха по дългия коридор. Болеше го, че не го включват в такива акции. Официално го бяха направили бюрократ, а това го съсипваше. Така жена му беше много по-доволна и предвид факта, че имаха четири деца, едното още пеленаче, може би беше по-разумно да се откаже от рицарските доспехи… но боже, колко му липсваше тръпката!

Наемникът беше убил осемдесет и седем други човешки същества. Поне за толкова държеше сметка. Вероятно имаше още, телохранители и други, умрели по-късно от раните, които им е нанесъл. Истинският брой може би надвишаваше сто, но официалният оставаше осемдесет и седем. С много от тези убийства се гордееше — това бяха жестоки хора, сеещи болка и разрушение с алчността си за власт и пари. Имаше и доста, за чиято смърт знаеше, че ще отговаря пред Създателя. Повечето от тях беше ликвидирал в ранните етапи на кариерата си, преди да усъвършенства уменията си и да започне да подбира мишените. Някои бяха грешка, други бе убил от липса на опит. Беше използвал голите си ръце, жици, ножове и отрова, но най-често огнестрелно оръжие. В няколко случая, за които съжаляваше, бе прибягвал до експлозиви, които бяха изключително ефикасни, но непредсказуеми по отношение на страничните поражения.

Той умееше да убива. Правеше го твърде добре и това за малко да го погуби. В този занаят човек не можеше да расте, ако не е убеден в способностите си, но прекалената самоувереност определено можеше да му коства живота. След тринайсет години в бизнеса наемният убиец знаеше, че понякога трябва да кажеш „не“ — ако не за друго, дори само защото си казал „да“ твърде много пъти. Предизвикателството и парите бяха невероятна мотивация и той постоянно се стремеше да се усъвършенства. Затова търсеше все по-трудни поръчки: за да се доказва пред себе си, защото нямаше с кого друг да се съревновава. Всъщност беше доста глупаво — сякаш очакваше, че някой ден ще го номинират за най-добрия наемен убиец на десетилетието.

В крайна сметка самолюбието му и един изключително висок хонорар за малко не го срещнаха със смъртта. Онази поръчка промени всичко. Направи го по-мъдър. Той все още беше уверен в себе си, но много по-ясно осъзнаваше слабостите си и факта, че има и други хора, способни колкото него, пък дори и няколко по-добри. За последните беше най-трудно да прецени. По необходимост той никога не се срещаше с поръчителите. Не искаше да знаят как изглежда, а и те, ако имаха малко мозък, не биха показали лицата си пред един наемен убиец от световна класа. По тази причина се налагаше да използват посредници, които уреждаха договорите и плащанията. През цялата си кариера той бе използвал само трима такива. Първите двама бяха починали: единият от естествена смърт, другият — от куршум в главата, докато спокойно се разхождаше в парка „Ел Ретиро“ в Мадрид. Испанецът не разбираше добре поверителното естество на съвместната им работа, пък и фактът, че крадеше, също не му помогна да оцелее.

През последните две години и нещо наемникът работеше с един руснак и досега всичко вървеше гладко. Сегашната поръчка обаче все повече намирисваше и той вече съжаляваше, че не се отказа. Освен най-очевидната опасност — мишената, имаше още куп проблеми. Най-сериозният от тях беше поръчителят, който вече се опитваше да го контролира. За последните няколко часа убиецът получи информация, която го накара да се замисли кой може да е неизвестният му работодател. Човешко беше да си зададеш този въпрос, но обикновено мотивите бяха стандартни. Сега беше друго. Тайнственият поръчител му подаваше сведения, до които само вътрешен човек можеше да се добере. Това възбуди у наемния убиец чувството, че е наблюдаван. Неизвестният работодател се опитваше да се меси в работата му, а това не му харесваше. Този тип се изживяваше като кукловод и се опитваше да дърпа конците му, сякаш имаше работа с аматьор. След като стана ясно, че мишената е самият Мич Рап, пиколото донесе голям хартиен плик, в който имаше адрес, карта, ключ и точни инструкции кога и как да извърши покушението. Отначало наемникът се обиди. Той беше професионалист, по дяволите. Щом този поръчител разбираше толкова, да беше отишъл сам да застреля жертвата.