Клайв Къслър - Пираня

Докато Ерик се ровеше в библиотечната база данни, Хуан направи няколко бързи обиколки по берлинските улици, за да се увери, че не ги следят. Макар да бяха взели всички предпазни мерки, за да не позволят на Лорънс Кензит да разбере къде отиват, Хуан изпитваше натрапчивото чувство, че пропускат нещо, някакво парче от пъзела, което дава възможност на Кензит да следи движението им.

Информацията на Макс за Ектор Базен само потвърди, че Кензит е готов да стигне до крайности, за да запази плановете си в тайна. Толкова опитен, а брутален наемник като Базен не излизаше евтино, а взривяването на офис в Манхатън беше огромен риск.

— Имам резултат – съобщи Ерик. – Гюнтер Лутцен. Реален човек е. Докторант по физика. Предал дисертацията си през 1901 г.

— Моля те, кажи ми, че още е в библиотеката – каза Хуан. – Дребосъка няма да е щастлив, ако ни види да се връщаме с празни ръце.

— Има я на фиш, но е странно, че не е дигитализирана. Ще трябва да я видим с очите си.

Хуан кимна, доволен, че са дошли в Берлин. Ако бяха потърсили онлайн с надеждата да прочетат дисертацията в Ню Йорк, щяха да разкрият на Кензит истинските си намерения.

— Къде можем да я намерим?

— В специалната колекция в центъра „Якоб и Вилхелм Грим“.

— Библиотека, кръстена на братя Грим? Колко подходящо. Да се надяваме, че тази приказка е от онези с по-щастлив край.

— Нова сграда в центъра на Берлин. Преместили са всички книги по естествени науки в друга библиотека, но повечето от старите дисертации и редки документи са в центъра „Грим“. За наш късмет, намираме се на десетина минути път от него. Знам маршрута.

— Можем ли да изнесем дисертацията?

— Не. Много е стара и може да се разглежда само в библиотеката. На всичкото отгоре нямаме библиотечна карта.

След като се увери, че нямат опашка, Хуан потегли, следвайки упътванията на Ерик.

— Как е озаглавена дисертацията на Лутцен? – попита той.

— Качих заглавието в преводача на телефона си, но не знам доколко се справя с научната терминология. Ще имаме по-точен превод, когато се върнем на

„Орегон“.

— Засега и приблизителен превод върши работа.

Ерик погледна намръщено екрана.

— „За посоката и възприемането на малките атомни частици и радиоактивното разпадане“.

— Какви са тези „малки атомни частици“?

— Не знам. Няма онлайн резюме, ако по онова време изобщо са писали резюмета. Може да означава субатомна частица.

— Това не ни е достатъчно да продължим. Защо Кензит иска така отчаяно това да остане тайна?

— В колежа изучавах тази епоха на физически експерименти и тя наистина е била вълнуващ период за науката. – Ерик се оживи, докато говореше по темата. – В рамките на десет години, от 1895-а до 1905-а, са били направени някои от най-ключовите открития и хипотези. През 1895 г. Вилхелм Рьонтген открил рентгеновите лъчи. На следващата година Анри Бекерел и Мария Кюри установили, че определени химични елементи излъчват лъчи, които осветявали фотографските плаки, и нарекли явлението радиоактивност. През 1897 г. Дж. Дж. Томсън открил електроните. Ърнест Ръдърфорд продължил труда им и през 1899 г. установил, че уранът излъчва алфа-лъчи и бета-лъчи. И така нататък до 1905 г., когато един служител от Швейцарското бюро за патенти в Берн публикувал своята специална теория на относителността.

— Не знаех, че Айнщайн е бил швейцарец.

— Мъчил се е да отърве казармата. Преместил се в Швейцария от Германия. Доста иронично, като се има предвид, че той се смята за бащата на атомната бомба.

— Къде във всичко това е мястото на Гюнтер Лутцен?

— По онова време Берлинският университет е бил един от основните центрове по теоретична ядрена физика и квантова механика. Макс Планк е бил един от първите физици, приели теорията на Айнщайн, която била посрещната изненадващо противоречиво. Планк, който по-късно спечелил Нобелова награда за физика, бил и професор в университета. Ако Лутцен е работил по дисертацията си там, значи е бил сред някои от гигантите в областта.

— Ако работата на Лутцен е била толкова епохална, защо не сме чували за него?

Ерик сви рамене.

— Прегледах набързо литературата. Никога не е публикувал каквото и да било, а дисертацията му не се цитира в статиите на други учени. Ако нещо не се появи в научно издание, то на практика не съществува. Възможно е Лутцен да е подготвял откритията си за статия, когато е загинал. Те може да са описани в дневника, попаднал у Кензит. Възможно е също работата му да е била прекалено повратна.