Клайв Къслър - Пираня

Базен беше насочил пистолет към него. Дисертацията беше в другата му ръка.

Хуан нямаше време да заеме по-удобна нотния за стрелба.

— Пусни го, Базен! – извика той, готов да открие огън.

Базен опря дулото в слепоочието на очилатия мъж, като внимаваше да държи ужасения библиотекар между себе си и Хуан. Лицето му бе напълно скрито зад главата на Шмид. Дори с лазерния мерник „Кримсън Трейс“ на колта си Хуан нямаше възможност да стреля. Лакътят на Базен се помръдна, сякаш пъхаше дисертацията под мишницата си.

В архива вероятно нямаше никого друг.

— Дойде по-бързо, отколкото очаквах, Кабрило – каза Базен с френски акцент, докато пристъпваше към една врата в противоположния край на помещението.

— Откъде разбра, че ще дойда?

— А, това е въпросът, нали? – Базен продължи предпазливо към вратата.

— Не би могъл да го направиш с подслушване на комуникациите ни.

— Определено е загадка. Онзи номер с идентифицирането ми с очилата беше доста добър.

— Даваш си сметка, че никога няма да успееш да се измъкнеш от Германия.

— Това не ме безпокои.

— А какво те безпокои?

Базен стоеше до вратата.

— Нищо, когато имаш предимства като моите.

— Знам, че работиш за Лорънс Кензит.

— И без дисертацията няма да научиш нищо повече.

До вратата имаше полирана метална табела с името на департамента в следващото помещение. Хуан различи лицето на Базен в отражението.

— Базен, виждам те.

Базен погледна към огледалната повърхност.

— Ще трябва да застреляш него, за да стигнеш до мен.

— Нямам предвид това. – Хуан насочи пистолета към табелата. Изчака Базен да го погледне подигравателно и включи лазера.

Базен изкрещя, когато мощният лъч го заслепи, и пусна Шмид, който се втурна панически към Хуан. Нямаше начин да стреля, докато библиотекарят не се махнеше.

— Долу! – извика Хуан. Шмид се препъна в собствените си крака и се просна на пода, като удари главата си в един метален рафт. Хуан най-сетне имаше пряк изглед към Базен, който продължаваше да примигва, заслепен от лазера.

Вратата към коридора се отвори и през нея се втурна друг хаитянин, стрелящ с два пистолета. Хитрият Базен беше печелил време в очакване човекът му да пристигне и да изненада Хуан отстрани. Хуан имаше време само за два изстрела напосоки, преди да се хвърли към най-близкото укритие.

В същото време пакетът С-4 прелетя над рафта и падна до мъжа с двата пистолета. Той изгледа с любопитство устройството, преди то да експлодира.

Взривът го запрати като парцалена кукла към рафта, който падна, събаряйки и други рафтове като плочки за домино.

Базен се възползва от суматохата и се шмугна през вратата.

— Ерик! – извика Хуан. – Добре ли си?

— Нищо ми няма. Само съм малко натъртен от книгите.

Хуан вдигна на крака замаяния Шмид и посочи към Ерик.

— Помогни му. — Библиотекарят кимна и Хуан се втурна през вратата след Базен.

Излезе в коридора и видя хаитянина да тича към ъгъла. Щом го зърна, Базен смени курса и стреля в стъклото на прозореца, гледаш към централния атриум. Скочи на една маса и се затича покрай студентите, които вече бягаха към изходите, изплашени от взрива и стрелбата.

Хуан се втурна след него. Студентите долу му пречеха да стреля по Базен, който скачаше от една тераса на друга.

Хуан беше една тераса зад него. Скоковете им от ниво на ниво бяха като синхронизирани. Когато стигна партера, Базен не се насочи към главния вход, през който бягаха студентите, а свърна към аварийния.

Хуан нахълта през вратата секунди по-късно и се озова в почти снежна буря. Вятърът виеше, ледените снежинки бодяха като игли откритата му кожа. Единственото хубаво нещо на това време беше, че можеше да прецени накъде точно е тръгвал Базен.

Спринтира след пресните следи.

Мартиника

Макс следеше работата от инженерната си станция в оперативния център. Според последните съобщения на водолазите на „Рорайма“, вдигането на срутените стоманени греди беше приключило и почваха да копаят останките там, където бяха засекли радиация и бяха открили обектива на фотоапарата. Еди и Линк се канеха да слязат долу за втори път и да се присъединят към търсенето. Ако бяха останали запазени кутии, те би трябвало да са сравнително плитко, тъй като пътническите каюти се намираха в горната част на кораба.

— Макс – с необичайна тревога го повика Марс Мърфи. – По-добре ела да видиш това.

— Да няма повишаване на радиацията? – попита Макс, докато вървеше към него.