Клайв Къслър - Пираня

Хората му качиха водолазното оборудване на понтоните. Те щяха да останат там по време на подводното пътуване и да бутнат бидоните, когато подводницата се озове над останките на „Рорайма“. Всички имаха най-модерните слушалки с микрофони, които им позволяваха да общуват дори със сложени дихатели и маски. Сигналите се предаваха ултразвуково през водата до приемниците, закрепени за ремъците на маските.

— Доведи ми Батист – нареди Паске на един от хората си.

Показа на капитана бидона и съдържанието му.

— Този динамит ще остане вътре в подводницата с теб и сина ти. – Паске вдигна някакво устройство и го закрепи с магнит за корпуса. – Това е акустичен предавател, който използва метала като говорител. Аз ще остана отвън на понтона и ще предавам нарежданията си, а ти ще управляваш. Ако се отклониш по какъвто и да било начин от инструкциите ми, просто ще отплуваме и ще задействаме експлозивите. Разбра ли ме?

Батист кимна безмълвно и беше отведен обратно в кабината. Паске затвори бидона.

В действителност нямаше как да задейства дистанционно експлозивите, след като се озоват под вода. Радиовълните не можеха да пътуват под водата и той нямаше друг начин да дава сигнали на детонаторите, поради което се налагаше да рискуват със синхронизирани таймери. Бидоните щяха да бъдат пуснати върху останките и едновременните експлозии щяха да превърнат „Рорайма“ в купчини стомана. Щяха да са нужни седмици, докато бъдат преровени, за да намерят евентуалните сведения за проекта „Сентинел“, криещи се на кораба.

След като спуснеха всички бидони върху „Рорайма“, Паске щеше да накара Батист да откара подводницата на дъното. Беше поставил на прозореца малко взривно устройство, което щеше да задейства. Екипажът на „Орегон“ щеше да се опита да спаси давещите се заложници, докато той и хората му се отдалечават. Бидонът в подводницата щеше да експлодира няколко минути по-късно заедно с останалите. Това щеше да е идеалното отвличане на вниманието, през което време щяха да се измъкнат.

До камиона спря туристически автобус. Паске се усмихна. Точно това чакаше. Двама заложници със сигурност нямаше да бъдат достатъчни, ако екипажът на „Орегон“ реши да насочи оръжията си към него и хората му. Макар че хората от Корпорацията наричаха себе си наемници, Паске знаеше, че не биха наранили цивилни, което улесняваше работата му неимоверно.

Излезе навън и загледа как двайсетимата туристи слизат от автобуса. Екскурзоводът им стана от мястото на шофьора и Паске му махна да дойде,

— Къде е капитан Батист? – попита екскурзоводът.

— Вътре в подводницата и подготвя всичко – отговори Паске и се ухили. – Приготвили сме ви специално пътуване днес.

Паске мислено изчисли колко време ще им потрябва да вържат ръцете и очите на туристите, след което да стигнат до потъналия кораб. Не искаше да оставя прекалено много време, след като изхвърлят бидоните. Реши, че времето е подходящо да започне обратното отброяване.

Натисна копчето в джоба си. Детонаторите в дванайсетте бидона се включиха едновременно. До експлозията оставаха шейсет минути.

Берлин

От официалното начало на пролетта бяха минали няколко седмици, но зимата в Германия не се предаваше лесно. Десетсантиметров пухкав сняг покриваше берлинските улици, а снежинките продължаваха да се сипят. Кацането на летище „Тегел“ в северозападната част на града бе съпроводено с доста друсане, но Дребосъка Гундерсон приземи самолета на пистата без никакъв проблем. Пилотът смяташе да подремне в кабината, докато Хуан и Ерик приключат екскурзията си до Хумболтовия университет в Берлин.

Хуан взе последната кола с двойна предавка от платения паркинг – „Ауди“ комби, което досега се беше представяло чудесно. Единствено магистралите бяха почистени със снегорини, а пътищата и страничните улички тънеха в киша. Автобусите и автомобилите с двойна предавка едва пъплеха, докато вездесъщите трамваи се движеха с лекота, без да са спирани от снега.

След като пристигнаха, Ерик трябваше да рискува и да влезе онлайн в каталога на библиотеката, за да провери дали дисертацията на Лутцен все още се намира в основния кампус на университета, или е някъде в множеството пръснати из града библиотеки. Щяха да са били много път за нищо, ако дисертацията е била изхвърлена, унищожена при бомбардировките през Втората световна война или ако изобщо не е била каталогизирана.