Клайв Къслър - Пираня

— „Прекалено повратна“ ли?

— Възможно е идеите на Лутцен да са били толкова новаторски, че да е имал проблеми с публикуването им. Енрико Ферми, един от учените, работили върху проекта „Манхатън“, представил през 1934 г. статия за списание „Нейчър“, в която обяснява строежа на атома такъв, какъвто го знаем днес, и тя била отхвърлена като „прекалено отдалечена от реалността“. Ако работата на Лутцен е изпреварила времето си, вероятно той се е опитвал да намери повече доказателства в своя полза.

— В Карибско море?

— Няма как да знаем какво е търсил, докато не видим дисертацията му.

— Ще ни трябват само няколко минути с нея – каза Хуан. Очилата с камерата още бяха у него. Когато стигнеха библиотеката, щяха да поискат дисертацията и тя щеше да им бъде доставена на масата. Хуан щеше да я прелисти, за да направи снимки с висока резолюция на всяка страница, след което да прати документа на Овърхолт за пълен превод от ЦРУ.

Хуан намери място за паркиране на улицата пред центъра „Грим“ – сива бетонна сграда, цялата в прави ъгли и тесни цепки вместо прозорци. Предвид аскетичната фасада, името на центъра изглеждаше още по-подходящо.*

[* Мрачен, суров (англ.), – Б.пр.]

Двамата с Ерик влязоха вътре и тръгнаха към рецепцията, като изтръскваха снежинките от дрехите си. Насочиха ги към библиотекар на шестия етаж, който можел да им помогне със специалните колекции.

Пътят им минаваше през централния атриум на сградата и Хуан за момент се стъписа. За разлика от студената и неприветлива външност на центъра, атриумът бе изумително архитектурно постижение, изпълнено с топлина и светлина. От партера започваха терасите на читалните, същинска гора от зелени маси, издигаща се до шестия етаж. Стените бяха облицовани с дърво и голяма част от осветлението се осигуряваше от големите прозорци на тавана. Дебелите килими заглушаваха шумоленето на хартията и водените шепнешком разговори.

Когато стигнаха библиотекарската станция, някаква студентка с плитки и табелка с надпис „Трета“ каза нещо на немски. Макар да говореше свободно испански, руски и арабски, немският на Хуан беше слаб.

— Надявам се, че говорите английски – каза той.

— Английски, да – отвърна тя с усмивка и силен акцент. – Малко.

— Бихме искали да видим една дисертация от 1901 г. на докторант на име Гюнтер Лутцен. – Ерик й показа заглавието.

Грета сбърчи чело и погледна Хуан.

— И вие ли искате този документ?

— Мускулите на Хуан се напрегнаха.

— Какво означава „и вие ли“?

— Преди няколко минути дойде някакъв мъж, за да го види. Библиотекарят, хер Шмид, току-що го заведе.

— Как изглеждаше този мъж?

— Той е… о, как се казваше… schwarz? – Тя потърка кожата на ръката си и посочи един черен телбод.

— С тъмна кожа ли? – попита Хуан.

Грета кимна.

— Ja . Много тъмна.

Базен. Беше предвидил отново действията им въпреки всички предпазни мерки на Хуан. Ако се добереше до дисертацията и я унищожеше, мажеха да изгубят последната връзка между Гюнтер Лутцен и Лорънс Кензит.

— Къде отидоха?

— В архива на този стаж – каза тя, объркана от внезапната настойчивост на Хуан. – Натам. – Грега посочи към другия край на сградата.

Хуан и Ерик се втурнаха по коридора. Когато останаха сами, Хуан спря и дръпна крачола си, за да стигне до скрития панел на бойния си крак. Извади „Колт Дефендър“ 45-и калибър и затвори отделението на крака, като скри оръжието под якето си. Ерик не беше въоръжен, но и не го биваш особено с оръжия, тъй като не беше обучен за бой. Хуан си помисли дали да не го прати да извика охраната на библиотеката, но тя също щеше да е невъоръжена. По-добре беше да се обадят в полицията, но докато тя пристигнеше, всичко щеше да е приключило.

Въпреки това Ерик не можеше да дойде с него с празни ръце. Хуан извади пакета С-4, капсул-детонатора и ключа за активиране и ги напъха в ръцете му.

— Какво да правя с това? — попита Ерик.

— Не съм сигурен. Ще измислиш нещо. Стой зад мен.

Продължиха към врата с надпис „Archiv“ Хуан я отвори предпазливо, смазаните панти не издадоха никакъв звук. Той приклекна и пристъпи вътре с насочен напред пистолет. Огледа бързо дългото помещение, пълно с купчини подвързани дисертации и редки книги.

Запромъква се покрай рафтовете, докато не стигна до края, а Ерик тръгна в другата посока. Хуан се огледа наоколо и видя Базен зад висок слаб мъж, който трябваше да е Шмид. Нямаше някакви угризения да застреля убиец като този без предупреждение, но Базен бе почти напълно скрит зад библиотекаря, който стоеше с гръб към Хуан и с вдигнати ръце.