Клайв Къслър - Пираня

Хуан отвори вратата и се втурна към мястото на катастрофата. Пътниците от трамвая вече бяха слезли по настояване на ватмана, който помагаше на Базен да излезе от смазаната си кола. Дори от това разстояние Хуан виждаше, че предпазните възглавници са се задействали и са го спасили от сериозно нараняване.

Базен изблъска ватмана и излезе със залитане от джипа. Затърси сред тълпата, докато не срещна погледа на Хуан, после погледна задръстването, след което се качи в трамвая. Сниши се, за да се скрие сред пътниците, и се затича към кабината. Трамваят потегли въпреки виковете на ватмана, който се опита да се качи, преди вратата да се затвори в лицето му.

Хуан забяга покрай ускоряващия трамвай, стреля три пъти в стъклената врата и я разби. Напъха пистолета в джоба си и се хвана с две ръце за вратата, но в същия миг краката му се озоваха върху лед. Подхлъзна се и трамваят го повлече, а парченцата счупено стъкло се забиха в дланите му.

Хуан събра всичките си сили и се набра през зейналата дупка на мястото на вратата. Щом се озова на пода, от стената над главата му рикошираха куршуми. Метна се зад най-близката седалка и отвърна на огъня, но Базен беше добре скрит в кабината на ватмана. Хуан се опита да дръпне аварийната спирачка над вратата, но Базен блокира сигнала.

Хаитянинът се подаде от кабината и стреля още два пъти. Хуан също изстреля последните си два патрона, като едва не улучи противника си в главата. Базен отново се подаде, но затворът на пистолета му беше дръпнат назад – той също беше свършил патроните.

В този момент хаитянинът сложи нещо, вероятно чантата на ватмана, върху педала „спирачката на мъртвеца“ – предпазно устройство, което би трябвало да спре трамвая, ако водачът му излезе от строя. Макар че Базен излезе от кабината, неуправляемият трамвай продължи да се носи по улиците, блъскайки изпречилите му се коли. Базен взе пожарогасител от кабината, отиде до най-близкия прозорец и го разби. Канеше се да скочи, оставяйки Хуан в трамвая, който летеше с пълна скорост към Т-образно кръстовище. Ако не спреше преди завоя, трамваят щеше да дерайлира и да се забие с шейсет километра в час в лобито на някаква офис сграда.

Хуан се втурна напред и се хвърли, като сграбя ръката на наемника, преди да е изскочил навън. Базен увисна на ръба.

— Не и преди да взема това – промърмори Хуан и бръкна в пазвата му. Пръстите му сграбчиха дисертацията и той я издърпа.

Само че Базен също беше сграбчил документа го отвори. Наведе се навън и тежестта му стана твърде голяма, за да може Хуан да го задържи с една ръка. Базен падна, все още стиснал втората половина от дисертацията, която се беше разкъсала, оставяйки другата у Хуан.

Базен пъргаво се претърколи в снега, след което скочи на крака и се втурна към някаква пресечка. Хуан пък изтича в кабината, изрита чантата от пода и натисна голямото червено копче, надявайки се, че това е аварийна спирачка.

Спирачките запищяха, трамваят залитна и се плъзна по релсите. Намали до трийсет километра в час, когато стигна завоя. Наклони се на една страна, но не дерайлира, след което спря насред кръстовището.

Хуан отвори вратата и в същия миг Ерик спря аудито до нея.

— Добре ли си? – попита, докато Хуан се качваше.

— Нищо ми няма – с отвращение отвърна Хуан. Но Базен се измъкна.

— С дисертацията ли?

— С половината. – Той показа на Ерик разкъсания документ.

— Мога да започна да превеждам още в самолета. Да се надяваме, че ще е достатъчно, за да открием върху какво работи Кензит.

— Да се връщаме на летището преди цялата берлинска полиция да тръгне да ни задава въпроси.

Ерик потегли, докато приближаващият вой на полицейските сирени отекваше от околните сгради.

Мартиника

— Подводницата е на трийсет метра от носа на „Рорайма“ – докладва Линда, загледана в показанията на пасивния сонар.

— Какво става с нашите водолази?

— Всички се върнаха в басейна – съобщи Хали. – Мак Ди каза, че е забелязал нещо, което би могло да е ъгъл на кутия за снимки, но кислородът му свършил, преди да успее да я изрови.

— Не можем ли да я хванем с робота?

— Според него Малкия маниак няма да успее да стигне дотам. Била в някакъв ъгъл и трябвало да пъхне ръката си. Казал на Еди къде е, докато се разминавали. – Маските, които носеха, покриваха целите им лица и им позволяваха да общуват, когато са допрени под водата.

— Къде са Еди и Линк в момента? – попита Мак и се обърна към Мърф, който продължаваше да управлява робота.