Клайв Къслър - Пираня

— Камерата показва, че са в преносимия подводен хабитат – отвърна Мърф. – От подводницата не би трябвало да ги виждат.

ППХ представляваше наду ваем купол, който бе закрепен за „Рорайма“ и съдържаше въздушен мехур, така че водолазите да могат да си почиват, да обсъдят работата си и дори да пийнат глътка вода.

Макс знаеше, че Мърф умира от любопитство какао припят двамата долу, но се радваше, че той разбира достатъчно, за да не задава въпроси, когато не би трябвало.

Предната част на подводницата беше на път да се озове на двайсет метра над разпадащия се нос на „Рорайма”. Макс не можеше да чака повече. Това бе най-близкото разстояние, на което подводницата щеше да доближи „Орегон“, преди да започнат да изхвърлят бидоните с експлозиви.

— Линда, приготви се да изпратиш единичен пинг.

Всички очи се обърнаха към Макс. Линда беше шокирана от заповедта.

— Но Еди и Линк…

— Ще бъдат в безопасност в ППХ. – „Надявам се“, помисли си той, но не го изрече на глас. – Това е единственото, което мога да измисля, за да спасим заложниците. Съжалявам, че не ви казах преди, но ако системите ни за сигурност наистина са компрометирани, не бих искал онези, които ни подслушват, да разберат какво съм намислил.

Линда кимна и вдигна пръст над копчето, което щеше да активира сонара.

Пасивният сонар засича подводници по шума, издаван от самите тях. Активният сонар пък изпраща звукови сигнали, които се отразяват и създават изображение на обекта. По същия начин делфините откриват рибни ята; освен това се смята, че те използват сигналите, за да зашеметят рибата. Сигналите им с мощност около двеста и двайсет децибела са сред най-силните шумове, издавани от живо същество.

Активният пинг на сонара на „Орегон“ беше с мощност двеста и четирийсет децибела. Ако някой водолаз извадеше лошия късмет да се намира в близост до предавателя при изпращането на сигнал, вътрешните му органи биха се превърнали в желе и той би загинал моментално. Подводницата се намираше на триста метра, така че сигналът щеше само да зашемети водолазите като зашеметяваща граната. Еди и Линк щяха да бъдат защитени в ПИХ, тъй като белите им дробове и ушите щяха да са над нивото на водата и въздействието на звука щеше да бъде намалено при преминаването му от водата във въздуха. Заложниците бяха защитени поради същата причина. Еди и Линк щяха да имат няколко минути да атакуват замаяните водолази на подводницата.

Или поне такъв беше планът.

Подводницата се движеше бавно, вероятно за да бъде по-лесно да пусне бидоните на равномерни интервали по дължината на „Рорайма“.

— Линда – каза Макс, – изненадай ги.

Оглушителният пинг се понесе напред и бе чут дори в оперативния център.

— Дано сте разбрали посланието, момчета – промърмори под нос той.

Еди и Линк тъкмо обсъждаха защо Макс говори с недомлъвки, когато сигналът удари купола с такава сила, че за момент го огъна. Звукът в ППХ бе толкова силен, та ушите им писнаха. Еди не можеше да си представи какво е да го чуеш във водата.

— Май за този сигнал спомена Макс – каза Линк.

Двамата бързо си сложиха маските и извадиха подводните пистолети.

— Ти поемаш левия борд на подводницата, а аз десния. Трябва да приемем, че те също са въоръжени. – Подводните пистолети не можеха да се зареждат в движение, така че бяха взели по две оръжия с четири стрели всяко. Лошото бе, че на тази дълбочина ефективната далекобойност беше само шест метра.

Двамата се гмурнаха и излязоха от купола; подводницата се носеше на петнайсетина метра над тях.

Между запазените непокътнати греди на „Рорайма“ Еди различи силуета на водолаз, който се мяташе от ефектите на сонарния удар.

Някакъв предмет се спускаше надолу към тях.

Приличаше обезпокояващо много на дълбочинна бомба, което означаваше, че трябва да е един от бидоните, за които бе споменал Макс. Той се стовари I върху една ръждясала греда, която се срути, и надолу заваля метал. Парчетата стомана нападаха по бидона. Той се намираше само на шест метра от мястото, на което Мак Ди беше видял предмета, който му бе заприличал на кутията за фотографски плаки, която търсеха.

Сега нямаше време за нея. Основният им приоритет бе да елиминират заплахата от страна на водолазите, които държаха за заложници пътниците в подводницата. Еди и Линк заритаха с плавници, за да засекат мишените си, преди те да са дошли на себе си.

Линк се насочи към левия борд на подводницата, а Еди заплува право към водолаза, който продължаваше да притиска ушите си с ръце. Във водата имаше струйки кръв – тъпанчетата му бяха спукани. Той видя приближаващия Еди и посегна към малкия харпун, който висеше на китката му, но Еди го изпревари и изстреля две стрели в гърдите му. Изригна още кръв и тялото му се отпусна безжизнено.