Клайв Къслър - Пираня

Еди заплува към подводницата и видя как втори бидон се катурва през ръба на платформата на кърмата. Подхвана дъното му с рамо и го изблъска обратно нагоре, преди да е потънал.

Водолазът до бидона, който се мъчеше да го освободи, макар да нямаше сили в това си състояние, остана шокиран от внезапното появяване на Еди. Дръпна се назад и успя да сложи пръст на спусъка на харпуна си точно когато стреличката на Еди прониза маската му. Стрелата на харпуна се заби в понтона.

Еди огледа водолаза и видя, че маската му е с устройство за подводна комуникация през костите. Дори със спукани тъпанчета той можеше да чуе сигналите от другите водолази. Еди трябваше да приеме, че всички са екипирани по този начин.

Обърна се и забеляза трети водолаз при носа. Той не гледаше към него, а въртеше някакво устройство в ръцете си. Светлината от вътрешността на подводницата го осветяваше достатъчно и Еди видя, че мъжът държи блокче пластичен експлозив.

Водолазът явно беше получил съобщение, че са подложени на атака, и се опитваше да унищожи подводницата.

Еди заплува като делфин към него с насочен напред пистолет. Стреля от девет метра, но стреличката му отскочи от корпуса на подводницата. Той пусна оръжието и извади резервното от колана си. Изстреля и четирите стрелички една след друга с надеждата, че поне една ще улучи водолаза, преди да е задействал бомбата.

Три от тях улучиха целта си, една в ръката и две в тялото, но от това разстояние те нямаха достатъчно пробиваща сила, за да го обезвредят. Водолазът залепи пластичния експлозив за подводницата и натисна копчето на детонатора.

Експлозията бе малка, но мощна. Тя разкъса водолаза на парчета и запрати Еди назад. Той тръсна глава и видя, че корпусът на подводницата е цял. В бързината и дезориентацията си водолазът беше поставил заряда върху тръба за електрически проводници вместо върху самия корпус.

Подводницата беше частично повредена. Голяма част от тръбата липсваше, а корпусът беше огънат навътре. За щастие, нямаше признаци за изпускане на въздух.

Еди отиде при купола на кабината и почука по нея, стряскайки водача. Вдигна палци – знак на водолазите да излезе на повърхността. Онзи поклати глава и започна да дрънка на френски, като жестикулираше към мястото на експлозията, а после към уредите. На Еди не му бе нужно да знае езика, за да разбере, че взривът е повредил управлението на подводницата.

Огледа мястото на експлозията и видя няколко стърчащи от корпуса жици. Подводницата не можеше да се движи самостоятелно.

Пилотът изтича от кабината в помещението за пътниците и Еди заплува успоредно с него. Пилотът развърза някакъв замаян младеж, след което изтича при бидона с експлозиви. Еди с ужас осъзна, че се кани да го отвори, без да знае дали не е нагласен да избухне.

Заблъска по прозореца, за да привлече вниманието му. Заклати яростно глава и имитира експлозия с ръце. Пилотът схвана и се дръпна назад. Отиде до прозореца и посочи бидона, после часовника си. После сви пръстите на едната ръка и ги разпери – общо три пъти.

Еди кимна. Петнайсет минути, преди бидонът да експлодира.

Появи се Линк. Еди му махна да приближи и двамата допряха маските си.

— Погрижих се за тримата от левия борд – съобщи Линк и огледа пораженията от експлозията. – Това трябва да е думкането, което чух.

— Подводницата е повредена и не може да се движи – каза Еди. – И имаме петнайсет минути преди онзи бидон вътре да се взриви.

— Което вероятно означава, че имаме петнайсет минути, преди всички да се взривят, включително и онзи в „Рорайма“.

— Не можем да отворим люка на тази дълбочина, за да евакуираме пътниците.

— Дори да можем, ще се издавят, преди да ги изкараме на повърхността.

— Да. Изнасяй се към „Орегон“. Ще ни трябва помощ да извадим подводницата.

— Ами ти?

— Ще се опитам да взема кутията, преди бомбата да гръмне.

— Ще се върна с кавалерията – увери го Линк и зарита с мощните си крака към басейна на „Орегон“.

Еди се обърна към прозореца и видя пилота, който го гледаше умоляващо.

— Aidez-nous – каза човекът.

Еди го разбра. „Помогнете ни.“

Той се усмихна и направи знака ОК. – „Помощта идва.“

После заплува надолу към недрата на „Рорайма*.

Докато Линк плуваше към „Орегон“, Макс и останалите в оперативния център го гледаха на големия екран благодарение на спуснатата в басейна камера. Линк не беше прекарал долу достатъчно дълго, за да се нуждае от спиране за декомпресия, така че изплува направо.