Джон Лескроарт - Фатална жена

— Има още едно нещо — започна той без излишни предисловия.

— Винаги има.

— Това е по-скоро лична услуга.

— Че другото не е ли? Да свидетелствам за защитата. Ти имаш ли представа…

— Това го обсъдихме — махна с ръка Харди. — Твоите показания ще възстановят реда във Вселената. Значи са от вселенско значение. Другото е дреболия.

Глицки извъртя очи към тавана.

— Господи, пощади ме. За какво става дума?

— Има още един страничен играч. Доколкото знам, няма нищо общо с нашия случай. Виждал си го веднъж у дома, сигурно си спомняш. Тони Солая.

— Сещам се. Как ще е играч, ако не е замесен в случая?

— Ако знаех, нямаше да ти искам услуга. Нали си спомняш, че от приказките и поведението му ти се стори, че изглежда като ченге? Оказва се, че си прав. Работил е в „Нравствения“ в Манхатън.

— Ако е вярно, е ченге до мозъка на костите си. Как така сега е барман? Това не е обичайната крива на кариерата. Какво е станало, издънил ли се е?

— Твърди, че е защитен свидетел по голям федерален случай. Трафик на хора, сексуални робини… Големите пари.

— Как разбра?

Харди се намръщи.

— Казал го на Бек в миг на прочувственост и доверие тъкмо преди да я зареже заради братовчедка ѝ Британи.

Глицки си бършеше ръцете в кърпата за чинии. Думите на Харди го накараха да спре и да го изгледа мълчаливо.

— През последните месеци поема смените на Моузис в „Детелината“ — продължи Харди. — Той и Британи са заедно, ако не и нещо доста повече. Не знам за теб, но на мен тя ми е кръщелница и племенница и се чувствам малко отговорен за нея. По дяволите, чувствам се много отговорен, въпреки че може би не бива. В крайна сметка тя е голям човек. Но след всичко, което преживя и продължава да преживява с този процес… Поне не искам да се забърква с някакъв тип, който може би не е такъв, за какъвто се представя.

— Мислиш ли?

— Не знам. Щях да го проверя, когато разбрах, но процесът тече с мръсна газ и ето че съм доникъде.

— Ами Уайът Хънт? Нали затова имаш частен детектив на разположение? Не си ли го пуснал по следата?

— Той опита и с двете имена. Истинското име на Тони е Тони Спатаро. Но може и да не е, пак ми звучи като измислено. Не излизат никакви данни — нито, че е бил ченге, нито пък момче за поръчки на мафията. Случаят, ако въобще има случай, се води на изток и е замразен, докато не са готови да действат. Не присъства в нито една от базите данни на Уайът, а и както казах, това е федерално разследване. Знаеш как помагат федералните, особено на адвокатите на защитата и на шерифите — направо ще си сецнат кръста от напъване да правят добрини.

— Какво си мислиш, че мога да направя, ако Хънт е стигнал до задънена улица?

— Реших, че никога няма да ме попиташ. Като човек на закона си имал професионални отношения с ФБР, нали? При това не един и два пъти.

— Да, с Бил Шуйлър.

— Не можеш ли да го помолиш да поразпита и да видим какво ще открие?

Ейб сгъна кърпата за чинии и внимателно я сложи на Стойката.

— Диз, Бил и аз не сме точно в топли и близки отношения. Той няма да издаде свидетел само защото съм го помолил. Те инвестират много пари в такива хора и се гордеят, че досега не са загубили и един от тях. Шерифът може дори да не каже на Бил, а сигурно няма и да го направи.

— Страшно ми харесва такова положително отношение. Направо ме вдъхновява.

— Просто ти казвам, че вероятно няма да стане.

— Не и докато не измислиш начин да стане.

На следващата сутрин в събота Харди тъкмо закусваше у тях, когато телефонът звънна.

— Господин Харди? Уинстън Пейли се обажда. Извинявам се, че ви безпокоя през уикенда, но нещо изскочи и се опасявам, че може да се окаже проблем. Затова помислих, че ще искате да го обсъдим веднага.

Пейли беше психолог, чиято специалност беше надеждността на свидетелските показания — изключително важен елемент в делото. Той беше професионален експерт и взимаше по три хиляди и петстотин долара за всеки ден в залата, без значение дали беше ангажиран през цялото заседание, или просто трябваше да се яви за по час-два в течение на два-три дни. Всъщност нямаше значение дали въобще ще го повикат за показания, ако влезете в залата, си взимаше парите. Същото важеше и ако се наложеше да лети до Сан Франциско, но не ползваха услугите му. Беше едър очарователен мъж, гръмогласен и червендалест, брилянтен търговец и притежаваше репутация на съдебен експерт. Харди никога не беше ползвал услугите му, но двамата поработиха половин ден по подготовката (две хиляди долара, без да броим билетите на Харди за самолета до Лос Анджелис и обратно) и Пейли го беше впечатлил.