Джон Лескроарт - Фатална жена

— Диз, разполагат с три идентификации и с кръвни проби. Какво повече?

— Искам заседателите да мислят, че ченгетата, особено Лапиър, не са си мръднали пръста да потърсят друг извършител. Някой друг го е направил, Ейб, а ченгетата ще го оставят да се измъкне, тъй като бързат да стегнат примката около врата на най-очевидния заподозрян.

— Така и стана — каза Глицки и замислено се почеса по брадата. — Но нали знаеш докъде ще стигнем, ако повдигна някои от тези въпроси.

— Знам. До нашето приятелство и до явното ни заговорничество. Това са пълни глупости. Нищо подобно не се е случвало, както много добре знаем и двамата.

— Така, но погледнато отстрани…

— Това е без значение. Пълна измишльотина — отсече Харди. — Виж, Ейб, за теб това е и възможност да се изправиш лице в лице срещу слуховете и да ги оставиш веднъж завинаги зад гърба си. Ето, принудиха те да напуснеш работата, която обичаше и в която беше добър.

— Явно не съм бил толкова добър.

— Глупости. Освен това нещата се случиха така, че и репутацията ти доста пострада.

— Я ми разкажи.

— Нали това правя. Заставаш на скамейката, под клетва си и казваш, че шефът ти се е престарал. Ако се стигне дотам, казваш, че никога не си ми звънял да ми съобщиш колко малко им остава да арестуват Моузис. И това между другото е истината. Ами онази заповед директно от съдията, която е прескочила решението ти? Прескочила е и Уес и неговата служба. Същата, която в момента е в ролята на обвинител.

— Кръв, ДНК, свидетели — припомни Глицки.

— Всичко това си има обяснение — пресече го нетърпеливо Харди. — Вероятно обяснение. Две от трите неща са открити след ареста. Въпросът е, че това поставя Стиър в абсолютно невъзможната позиция да защитава службата и шефа си за ревностното обвинение, а същевременно протоколът показва, че Лапиър е смятала, че Фарел заговорничи с нас двамата и това я е накарало да не му се доверява за ареста на Моузис.

Харди замълча и се усмихна.

— Бих могъл да призова и Уес. Областният прокурор свидетелства в полза на защитата! Това не е ли велико, мамка му? Прощавай за изтънчената приказка. Бих могъл да задълбая в историята на правото. Да накарам Уес да се закълне в същото като теб. Няма такова нещо като заговор. Познаваме се един друг, но сме професионалисти. И друг път сме заставали от двете страни на барикадата. Добре дошли в големия град. По дяволите, това ми харесва. Не, много ми харесва.

— Самозаблуждаваш се.

— Не е вярно. Ако не друго, поне ще се изправиш там и ще кажеш истината. Няма да се налага да прекараш остатъка от жалкия си живот в криене в дневната, в избягване на бившите си колеги, да не говорим за другите изкушения на градския живот.

— Аз не…

— Ейб, моля те — спря го Харди. — Намери огледало и се погледни. После пак ми кажи.

Между двамата се настани изпълнена с неудобство тишина. Глицки се опита да изгледа приятеля си кръвнишки, но Харди беше виждал изражението му толкова пъти, че въобще не се трогна. Секундите минаваха. Накрая Глицки си пое дъх и призна:

— Когато Лапиър ме повика в кабинета си, тя намекна и за другото нещо.

— Какво е намекнала?

— За всичко. За слуховете.

— Е, и? Само слухове. Разказват ги основно хора, които са били подминати при повишение, понеже ти беше по-добър в работата си, отколкото те. Това е. Слуховете идват от завистници, които не те харесват. Като няма доказателства, рационалните хора преценяват откъде тръгват слуховете и не им обръщат внимание.

Харди се облегна и отпи от чая си.

— Ейб, минаха почти седем години. Не мислиш ли, че ако имаше доказателства, дори зрънце доказателство, нещо все щеше да се случи досега? Знаеш ли какво? Няма доказателства и няма и да има. Моузис се отърва от всичко, хвърли го в големия син океан и само той знае точно къде.

— Какво да правим тогава? Трябва да отървем Моузис, за да не се напие с контрабанден алкохол в затвора и да започне да говори за неща, за които не трябва. Междувременно твоите свидетелски показания ще дискредитират Лапиър, ще отслабят Стиър и цялото обвинение. Репутацията ти ще бъде възстановена, а съдебните заседатели ще получат куп теории, върху които да разсъждават.

— Не искам да заставам срещу теб в съда — каза Глицки. — Ти можеш да изстискаш човек като лимон.

— Харесва ми. Затова Бог ме е пратил на Земята.

— Той пък какво си е мислил? — усмихна се Глицки.

Няколко минути по-късно Харди се върна от тоалетната и се загледа как Глицки изплаква чашите им в кухненската мивка.