Джон Лескроарт - Фатална жена

Обаждането накара стомаха на Харди да се свие и той остави чашата с кафе.

— Сигурен съм, че ще можем да се справим, за каквото и да става дума. Какъв е проблемът?

— Записал съм си, че ще започнете да ме призовавате от понеделник по-следващата седмица, което ще рече след девет дни.

— Точно така — потвърди Харди, дори без да вдига глава към календара. — И аз това съм отбелязал.

— Да, но… — прокашля се психологът — всъщност през цялата тази седмица съм поканен като основен презентатор на международен семинар в Цюрих. По принцип бях резервен вариант, но колегата, който трябваше да говори, е получил удар и няма да може да отиде. Г-н Харди, не искам да съм излишно скромен, но ми предлагат хонорар от седемдесет и пет хиляди долара и не виждам как бих могъл да ги откажа с чиста съвест.

Харди не смяташе, че д-р Пейли ще има проблеми със съвестта, ако ги откаже. Ако ставаше дума за съвест, той беше поел ангажимент към Харди, бяха подписали договор, а парите по него бяха вече платени. Толкова за съвестта. Тъкмо се изкушаваше да го каже, но беше толкова шокиран и изумен, че преди да успее да процеди и звук, Пейли продължи и засегна точно този въпрос:

— Ще се радвам да ви върна парите, които сте ми платили до този момент. Наистина съжалявам за настъпилия обрат, но това е възможност, която не мога да подмина. Няма ли вариант да получите отлагане на процеса?

— Малко вероятно е — каза Харди. — Всъщност няма никакъв шанс, след като съдебните заседатели са положили клетва. Вчера бяха встъпителните речи, вече действаме.

Харди мислеше за делото дори и когато почиваше, а това означаваше, че усетът му за неочаквани възможности беше силно изострен. Затова и изстреля следващите си думи, без дори да ги обмисли:

— А какво ще правите в понеделник? Тоест вдругиден.

— Мисля, че имам пациенти — каза Пейли след кратка пауза.

— Може ли да смените часовете?

— Да, смятам, че мога. Няма нищо животозастрашаващо.

— Бихте ли искали да дойдете, ако получа разрешение да свидетелствате в понеделник?

— Определено. Това е елегантно решение. Ще можете ли да убедите съда да се съгласи?

— Съдът не ме притеснява. Прокуратурата ме тревожи. Но не виждам защо това би имало някакво значение. Съдебните заседатели ще изслушат показанията ви така или иначе, те са в общи линии допълваща информация. Защо да възразяват, ако бъдат представени първи?

— Наистина не знам. Такова нещо не ми се е случвало.

— Добре, дайте ми няколко часа. После ще ви се обадя.

Франи влезе в кухнята, когато Харди затвори, наля му ново кафе в чашата, дръпна си стол и седна.

— Това прозвуча зловещо.

— Беше Пейли, експертът ми по свидетелите. Изскочила му по-добра работа в Цюрих и решил да я приеме.

— В Цюрих?

— Не питай.

— Може ли да го направи? Не ти ли трябва тук?

— Мен ако питаш, ми трябва. Поне така му плащам. Вероятно ще мога да накарам съдията да издаде заповед, която го задължава да се яви, но каква полза от това? Цялата идея е, че от него се очаква да е на наша страна, а ако му отнемем тлъстия чек от работата в Цюрих, той ще свидетелства с неохота, да не кажа с враждебност.

— Какво ще правиш тогава?

— Ще се опитам да убедя Стиър да го пусне като свидетел в понеделник. Ако той не възрази, съдията сигурно ще се съгласи.

— Значи сега ще хванеш телефона?

— Защо? Трябвам ли ти за нещо?

— Не. Всъщност, да, но може да почака. Щом е наложително да се обадиш.

— Само на един трябва да се обадя. На Стиър.

— А съдията?

Харди поклати глава. Във всяко едно криминално дело всички обсъждания със съдията трябваше да се правят в присъствието и на двете страни.

— Няма начин. Поне до понеделник сутринта.

— Няма ли да е твърде късно? Ами ако съдията откаже, а твоят човек вече е дошъл?

— Тогава Пейли няма да свидетелства, а аз ще загубя три хиляди и петстотин долара плюс разходите за самолетни билети, за хотел и за кола под наем, ама тях кой ли ги брои?

— Не само това, но и Моузис ще остане без показанията на експерта.

— Така е. В този случай вероятно ще поискам прекратяване на делото заради процедурни нарушения.

— И да започнете всичко отначало? А Моузис да стои в затвора, докато отново минете през цялата подготовка?

Харди се облегна и погледна жена си в очите. После хвана ръцете ѝ и леко ги стисна.

— Франи, за него е по-добре да започне да свиква със затвора. Със или без показанията на експерта — каза той с възможно най-мекия си тон. — Полагам дяволски много усилия да го оставя навън, но трябва да признаеш, че се е забъркал в адска каша.