Джон Лескроарт - Фатална жена

Франи въздъхна, огледа трапезарията и пак се обърна към съпруга си.

— Винаги казваш, че не искаш да знаеш каква е истината, че тя няма значение. Но има.

— Съгласен съм. Истината е от значение.

— Е — поколеба се тя, — той не го е направил.

Харди внимателно дръпна ръцете си от нейните и ги скръсти на гърдите си.

— За убийството на Рик Джесъп ли говорим?

— Не го е извършил той — кимна тя.

— Никога не ми го е споменавал.

— Ти не спираш да му повтаряш, че не искаш да знаеш. Прекъсваш го, ако си отвори устата. Казваш, че няма значение, че просто оспорваш доказателствата.

— Вярно е. Не искам да съчетавам лъжите му и моята мотивация да го измъкна.

— Ами ако не лъже?

— Защо си мислиш така?

Франи замълча, докато търсеше думите.

— Той го каза на Сюзън. Тъкмо вчера след встъпителните речи. Тя отиде да го види и той ѝ каза, че не е осъзнавал колко зле е изглеждало всичко за него, докато не чул изложението на Стиър.

— Би трябвало да е бил наясно. Казвал съм му го стотици пъти.

— Не знам. Може преди да не си е давал сметка. Но вчера най-после е проумял. Така че тя направо го попитала как е могъл да го направи, да изложи семейството си на такава опасност и да рискува брака им. Заявила му, че не е сигурна, че ще може да продължи да бъде с него, дори и да успееш да го измъкнеш. И той просто ѝ го казал.

— Че не го е направил? Не е убивал Джесъп?

— Точно така.

Харди сведе глава.

— Не го вярваш — отбеляза Франи.

— Какво се е променило? — изгледа я Харди.

— Не му ли вярваш?

— Аз не съм го чул да го казва, Фран, така че въпросът не опира до вярването.

— Може би трябва да го попиташ.

— Ще го питам, и то веднага. Абсолютно. Но трябва да признаеш възможността да е казал на Сюзън онова, което тя е искала да чуе, за да не се откаже от него и да останат заедно.

— Смяташ, че я е излъгал?

Харди не отвърна нищо.

— Той не би го направил — продължи тя. — Не е такъв човек.

— А какво смяташ, че… — Харди се запъна, драсна с нокът по масата и погледна жена си. — Какво мислиш, че е станало с шилелага?

Обаждането на Харди завари Стиър на футболен мач на дъщеря му. Прокурорът почти не го чуваше, но накрая схвана за какво иде реч.

— Искаш да те оставя да натровиш съдебните заседатели с приказките на експерта ти, който да им каже, че показанията на моите свидетели са толкова изкривени? Да ги подкове така, че да не вярват на думите на свидетелите, дори преди да съм ги повикал? Защо да се съгласявам?

— По две причини — настоя гласът на Харди. — Първо, ако Пейли не се яви, ще поискам прекратяване на делото заради процедурни нарушения. Това не е заплаха, а констатация. Половината от защитата ми е основана на атака на стойността на показанията на твоите свидетели. Ако нямам възможност да го направя, ще прибягна до крайни мерки. И ще трябва да чакаме още шейсет дни, като започнем всичко от нулата, а никой от нас двамата не го иска.

— Че на мен защо да ми пречи?

— Защото свидетелите ти ще се окажат още по-отдалечени от събитието. Ще има нови съдебни заседатели, а те може да не ти харесат и наполовина колкото тези. Моят частен детектив може да намери друг заподозрян. Някой може да бъде прегазен от автобус. Кой знае?

— Мечтай си — отвърна Стиър.

Харди прие, че засега губи, но продължи да притиска съперника си.

— Добре, а какво ще кажеш за това? Ако Пейли се изкаже за мен предварително, ще мине повече време, докато излязат твоите свидетели и заседателите няма да са толкова повлияни. Ще запомнят показанията, а не начините, по които могат да бъдат приети за неверни или непълни.

В интерес на истината Харди не вярваше в подобна вероятност, но смяташе, че е добър довод.

— А и основното е, че не вярвам Пейли да помогне или да навреди на някой от нас. Неговите показания така или иначе все някога ще бъдат дадени, няма значение дали сега или по-късно. Как ще бъдат приети зависи от указанията на съдебните заседатели, когато приключим.

Стиър замълча. Харди чуваше вятъра и виковете на другите родители.

— Виж какво ще ти кажа, г-н Харди. Ще си помисля и ще ти дам отговор в понеделник сутринта. Това как ти звучи?

— Не ми звучи като „не“. Благодаря ти, че ще му отделиш внимание.

Харди затвори и веднага набра номера на Пейли. Остави му категорично съобщение, че прокурорът се е съгласил на варианта за даване на показания в понеделник и Пейли трябва да отложи часовете си с пациенти и да бъде в Сан Франциско за началото на деня в съда.