Джон Лескроарт - Фатална жена

Сюзън тъкмо измъкваше стреличките си и се обръщаше, когато я заслепи нещо като светкавица в коридора към бара. Отпред изпищя жена, а цялата сграда сякаш се разтърси от оглушителен трясък.

В стаята имаше четири табла за дартс и обикновено спокойно събираше двадесетина души, но сега половината от тях се опитваха да си пробият път към коридора.

— Британи! Британи Магуайър! — извика един мъжки глас. В същото време блесна нова светкавица, последвана от още една.

Сюзън се пресегна към дъщеря си и я хвана за ръката.

— Бен, хвани Бек! — извика тя. — Насам, назад.

Някой започна да светва и да гаси лампите, но Сюзън не се нуждаеше от тях. Тълпата ги избутваше в обратната посока — към коридора към бара, но тя не пусна Британи и продължи да се промъква към задната врата. Когато барът беше отворен, тя стоеше винаги заключена и водеше към покрит и ограден склад, където държаха кеговете и касите с бира, закуските и алкохола.

Сюзън извади ключовете си и отвори вратата. Още осем или десет души ги последваха навън и Сюзън включи осветлението.

— Какво е това?

— Всички наред ли са?

— Какво става отпред?

Хората пищяха в паника и се тъпчеха в тясното пространство. Някъде в нощта се чуха сирени.

Боят явно беше започнал, когато един от пияните фотографи започнал да притеснява група привлекателни момичета и да иска да ги снима. Точната рецепта за мелето включваше още много пийнали младежи, претъпкан и горещ бар със силна музика и неколцина рицарски настроени приятели на момичетата е кипнал тестостерон. Никой не помнеше кой беше ударил първи, а нещата бързо излезли извън контрол. Ченгетата дошли, помогнали нещата да се оправят и пратили хората по домовете им.

— Тоя тип е като целувката на смъртта — каза Харди.

Беше другата сутрин. Той седеше с ръце на кръста под яркото слънце на тротоара пред „Детелината“ и оглеждаше с недоумение парчето шперплат там, където доскоро беше предният прозорец. Бек се беше обадила на родителите си в девет и половина и им беше разказала накратко какво се е случило. Харди беше партньорът в бара извън затвора и двамата решиха, че трябва да отидат и да огледат щетите и временните ремонти.

— Докато работеше в „Горящия Рим“, Службата по контрол на алкохола удари мястото — продължи той. — Сега работи тук, избухва проклет бунт и чупят витрината. А стъклото беше дебело. Аз лично съм блъскал хора в него и то не се счупи.

— Е, снощи се е счупило. Но не е бил Тони. Бек каза, че са били фотографите — намеси се Франи.

— Сега го защитаваш.

— Просто уточнявам фактите.

— Добре. Но кой е адвокатът тук?

— Ти — хвана го тя за ръката. — Огледа ли?

Той пристъпи напред и почука по шперплата. Сякаш беше здрав.

— Ако иска да отвори на обед, значи ще се появи скоро, а не мисля, че искам да го виждам. Стига ми толкова напрежение за уикенда.

Тя го поведе към колата им.

— Страхувам се, че това само ще разбуни нещата отново.

— Кои неща?

— „Кои неща“, пита той. Да не мислиш, че ще я оставят на мира?

— Всъщност не, не мисля. Красива жертва на изнасилване, а баща ѝ е подсъдим, защото убил нападателя ѝ. Ето ти война между папараците. Кой да знае, че тук има папараци и че са толкова много?

— Е, сега ще станат още повече. А тя дори още не е дала показания. Представяш ли си какво ще стане, ако разберат, че гаджето ѝ е защитен свидетел? Ще стане бой без правила и тя ще трябва да се скрие някъде.

— Да не говорим, че легендата на Тони ще бъде провалена. Но това може би няма да е толкова зле, поне за Британи, ако не и за всички.

— Знаеш ли какво не мога да проумея? — поклати глава Харди.

— Квантовата физика?

— Освен нея. И не ми казвай „струнната теория“.

— Че ти не си ли наясно със струнната теория?

— Не особено. Но онова, което наистина не разбирам, е лудостта. Да, Британи е хубаво момиче, добре, но пък чак за сто хиляди долара…

— Това е за голи снимки. В „Плейбой“.

— Смятат, че всички нормални красиви млади жени искат да попаднат в „Плейбой“?

— Мнозина от тях искат.

— Да не би да се правя на света вода ненапита, като съм доволен, че Британи не иска?

— Не се правиш на света вода ненапита, стига. Но не става дума за това, а за личен живот. Нима тя е искала да ѝ се случи нещо от всичко това? Справя се с живота си и изведнъж всички искат да я снимат, всичките ѝ бивши гаджета се натискат да говорят за безразборните ѝ връзки и каква курва е била в колежа. Остава само някой да извади сексклип с нея.