Джон Лескроарт - Фатална жена

— Откъде знаеш тези имена?

— От Тони. Така са разкрили и схемата. А знаеш ли кое е най-интересното, поне доколкото засяга татко?

— Кое е?

— Мъжете, които пристигат с полет от Азия, не могат да се качат на самолета е пистолет или с нож, нали така? Затова използват други оръжия. Убиват с голи ръце. Или с въже. Както и е тъпи предмети — добави Британи след кратка пауза.

— Значи теорията на Тони е, че…

— Не е точно теория. Той не знае подробностите. Може нито една от тях да не съвпада. Но в нашия град Джон Ло се занимава със сексробини и е свързан е Лайъм Гудмън и Рик Джесъп. Може би Рик е направил нещо, което не се е понравило на Ло. Знаем що за човек беше. Може моментът да е просто нещастно съвпадение за татко.

Сюзън се отблъсна от масата, скръсти ръце на гърдите си и издиша.

— Мислиш ли, че може да е свързано?

— Не знам, мамо. Но ако татко не го е убил, го е направил някой друг, а това е поне различен вариант.

— Споменавала ли си го на чичо си Диз?

— Мамо, току-що го казах на теб — изсмя се Британи. — А и какво да му кажа? Няма никакви доказателства.

— На него не му трябват доказателства — рече Сюзън. — Доказателствата са нужни на прокуратурата. Всичко, което трябва на чичо ти Диз, а и на баща ти, е съмнение.

На Глицки му трябваха два дни да осмисли съвета на Харди, но в неделя се погледна в огледалото. Сега седеше гладко обръснат на площадката на стълбите към малкото задно дворче, а жена му го подстригваше с машинка. Харди можеше и да си има личен професионален фризьор, но Ейб беше съвсем доволен и от Трея. Зак, Рейчъл и две съседски дечица играеха по катерушките долу. За един кратък момент и за пръв път през последните около три месеца той си помисли, че светът е хубаво място.

— Значи ще го направиш? — попита го Трея.

— Натам клоня, но исках да поговоря с теб и да видя как ще го приеме Уес.

— Уес няма да грейне от щастие, но ти вече го знаеш в каменното си сърце. Освен това ти е ясно, че няма нужда да говориш с мен за такива неща.

— Добре, тогава да чуя мнението ти.

— За защитата ли ще свидетелстваш?

— Това е въпросът.

— Каква беля може да си докараш на главата?

Устните на Глицки трепнаха с частица от сантиметъра.

— Имаш предвид някаква по-голяма от това да ме уволнят?

— Ти не беше уволнен. Лапиър щеше да те понижи, затова излезе в пенсия.

— Въпрос на изказ.

— Не е съвсем така. Не точно. Ако беше уволнен, следващия месец нямаше да ти организират прощална вечеря по случай пенсионирането.

— Тия неща са доста саркастични.

— Това, че говорят със сарказъм за теб, не означава, че събитието е иронично. Ако не искаха да почетат теб и службата ти, просто нямаше да го организират.

— Хубаво е, че го казваш, но то е до голяма степен проформа. Изкараш ли си трийсетте и няколко години, трябва да направят нещо за теб.

Трея хвана ножиците.

— Няма да споря дали болшинството от колегите ти имат високо мнение за теб. Ти попадна под кръстосания политически огън между Лапиър и Гудмън и не пожела да отвърнеш заради Моузис и връзката ти с него. Но това не очерня цялата ти кариера и не казва нито една лоша дума за характера ти, който е безупречен. Можеш ли да си набиеш това в главата?

— Ядосана ли си ми? — въздъхна Глицки след малко.

— Почти. Мисля, че ако ти се предостави възможност, трябва да се възползваш от нея, да се изправиш и да кажеш какво точно се е случило. Решението им е прибързано. Ти не си се втурнал към Диз, нито си предупредил Моузис. Не си говорил с нито един от двамата. Дай им разпечатката от телефона си. Просто искаше спазване на процедурата — това е. Началникът е съзряла шанс да трупне малко политически дивиденти, а следователите ти вероятно са можели да си свършат по-добре работата по случая, ако бяха изчакали още няколко дни. Ако се вълнуват повече от политиката, а не от това да изяснят нещата, защо пък съдебните заседатели да им повярват? Всичко това е вярно, нали? Вярно е и помага на Моузис, което също е в твой най-голям интерес, нали?

— Само дето целият ми живот е бил посветен на това да не оставям убийците да се измъкват.

— Той не е убиец, докато не го признаят за виновен.

— Не е съвсем така, Трей. Той става убиец веднага след като убие някого.

— Може би не е.

— Стига, моля те, нека дори не говорим за това.

Той се облегна и потупа отпуснатата на рамото му ръка на Трея.

— Дори да е в мой най-голям интерес той да се измъкне, а не отричам, че е така, просто не бих могъл да свидетелствам срещу моите хора.