Джон Лескроарт: Фатална жена

Антъни Ксавие Ричи никога не навиваше будилник, тъй като не му трябваше. Когато отвори очи в сумрачната стая след петнадесетминутна дрямка, той остана да лежи, без да мърда, няколко минути, за да може постепенно да се осъзнае напълно. Часовникът до леглото му сочеше четири и половина следобед.

Ричи беше на тридесет и една години, а след осем години в Полицейското управление на Ню Йорк беше стигнал до сержант. Живееше сам в сутерена на красива сграда с облицовка от кафяв пясъчник в Бруклин. През двата прозореца към тротоара проникваше доста светлина и това не позволяваше просторната му дневна да прилича на килия. Ричи беше горд с жилището си и го поддържаше безупречно подредено. През последните три години беше събрал някои много красиви вещи — персийски килим в жълто и синьо и няколко поразително цветни съвременни картини, които вече струваха повече, отколкото беше платил за тях. Беше си купил и кафяв кожен диван, два ниски модерни фотьойла и стара дървена масичка за кафе с мраморен плот. По вградените в стената срещу картините лавици бяха наредени библиотеката му, дисковете, колекцията от плочи, грамофонът, две стари, но отлично работещи тонколони JBL, както и голям телевизор с плосък екран. Малцина от полицаите в Ню Йорк на неговата възраст живееха толкова комфортно.

Наскоро беше правил основен ремонт на кухнята в задната част на апартамента и я беше обзавел с печка от неръждаема стомана, хладилник и плотове от гранит. До мивката тихо жужеше нов модел хладилен шкаф за вино за тридесет и шест бутилки. До кухнята беше спалнята, където Ричи тъкмо си отваряше очите.

Имаше нужда да подремне. Предната вечер беше излязъл с двадесетина други ченгета и вечеряха в „При Марио“, за да отпразнуват пенсионирането на капитан Крег Шепърд, негов шеф в Нравствения отдел за последните пет години и доста харесвана фигура в управлението. Бяха затворили бара в четири сутринта, а Ричи стана още призори за седмичния си единадесеткилометров крос. След това изпра, взе си дрехите от химическо чистене, напазарува това-онова от бакалията и обядва с братовчед си Виктор и съпругата му Бетс. Имаше големи планове за вечерта — да свърши малко работа, а след това да вечеря у дома и вероятно да прекара първа нощ заедно с красивата Андреа Бернарди, с която се виждаше от месец. Тя щеше да дойде в осем. Дрямката беше защита срещу умората.

Той взе душ, обръсна се и се претегли — кантарът закова на осемдесет и един килограма. След десет минути се беше облякъл в свободни бежови панталони, маратонки и блуза на баскетболния отбор „Никс“, тъй като септемврийската вечер беше леко хладна. На излизане щеше да вземе и по-дебелото сиво яке с качулката и плетена шапка. Щеше да я нахлупи и да скрие косата и ушите си, макар причината да не беше точно студът.

Ричи седна на леглото, включи телефона си и подтикнат от случайно хрумване, започна да разглежда галерията със снимките. За минута се върна шест месеца назад във времето и се взираше във фотография на Тери Райт, колега полицай и бивше гадже.

В ума му се прокрадна нотка на съжаление. Какво си мислеше, когато я остави да си тръгне? Андреа беше красавица, дума да няма, имаше крехката визия на Ан Хатауей. Но всичките му бивши гаджета бяха красиви — беше в златните години на младия необвързан мъж с нормална ориентация и епизодичните му приятелки бяха безброй.

Тери обаче беше близо до върха на класацията въпреки жестоката конкуренция. Ричи гледаше усмихнатото ѝ лице от екрана на телефона си. Приличаше повече на Скарлет Йохансон, отколкото на Ан Хатауей, а сексуалната ѝ енергия и излъчването ѝ бяха дори по-силни, тъй като беше по-зряла. Андреа нямаше още и двадесет и пет години, а и имаше (поне той така предполагаше) много да учи. Тери беше на тридесет и две и според опита на Ричи беше постигнала съвършенство почти във всичко. А и във връзката им имаше сладост, съчетана със способността на Тери да се смее на себе си. А и да го кара и той да се смее, което беше още по-рядко.

Ричи беше серийно моногамен. Като цяло харесваше преследването и първите няколко седмици, понякога дори месеци, на сексуална интимност, но след известно време въодушевлението и желанието винаги избледняваха, дори и е Тери Райт. Казваше си, че просто е такъв. Обикновено не му пукаше, макар че сега, като прехвърли още няколко снимки на Тери и стигна до онази, където беше по монокини по време на почивката им на островите Търкс и Кайкос…