Джон Лескроарт: Фатална жена

Ричи се пресегна, наля си още вино и глътна половината. Ръцете му трепереха.

— Виж сега — каза Ладу. — Хайде да спрем с тая глупости как никога не си убивал никого. Хванали сме те как убиваш някого. За такова нещо направо си отиваш, освен ако не искаш да влезеш в играта. Искам да кажа, че си пътник. Буквално.

Ричи отново посегна към бутилката.

— Как ме спипахте? Ако не възразявате, че питам.

— Срещал си се с Тери Райт. Колега полицай.

— Мамка му. Тери?

— Може би в бъдеще трябва да късаш по-елегантно с жените. Тя се огорчила малко. А след това се замислила за всичките хубави неща, които имаш из този апартамент, за всичките пари, с които си разполагал. Това занимавало полицейския ѝ мозък. Откъде идвало всичко? А, разбира се, тя знаела, че поработваш при Тедески. Знае, че си в „Нравствения“, знае, че Тедески върти много момичета. Всичко започнало да си идва на мястото. Тя не разбираше точно как си действал, но дойде при нас.

Ладу разпери ръце в скромен триумф.

— А после стигаме до днешния ден.

— Какво правим сега?

— Ами, опасявам се, че сега ти ще изчезнеш.

— Просто така?

— Общо взето. Измъкваме те оттук веднага, още тази вечер, отиваш на безопасно място, после взимаме първоначалните ти показания и те уреждаме другаде е новата ти самоличност. А когато ни потрябваш да се върнеш и да свидетелстваш, ти ще бъдеш на разположение. При толкова голям случай това може да отнеме години. Междувременно ти получаваш живот.

— А какво ще стане, след като свидетелствам?

— Това зависи от теб, но вероятно ще пожелаеш да останеш в програмата.

— Завинаги?

— Може и така. Ти избираш. Имаш ли семейство? Роднини?

— Не. Двама братовчеди, но никого особено близък.

— Това би трябвало да улесни нещата, имам предвид избора.

— И ще ми уредите нова самоличност просто ей така?

— Нищо по-лесно. Ще ти покажа. Какво е виното, което пием? Много е хубаво.

— Солая — отвърна Ричи. — Италианско е. Преди няколко години беше „Вино на годината“ в „Уайн Спектейтър.“

Ладу топна пръст в чашата си и махна на Ричи да се приближи.

— Антъни Ксавие Ричи — започна той, като докосна Ричи по челото с мокрия си от виното пръст. — Кръщавам те Тони Солая. Къде искаш да живееш оттук нататък?

Тони Солая се замисли за момент, след това кимна и каза:

— Чувал съм добри неща за Сан Франциско.

Моузис искаше да види Дизмъс Харди насаме.

Той се отби неочаквано до къщата на Харди на Тридесет и четвърто авеню, а в момента двамата крачеха бързо по „Гиъри“ в посока към плажа. Беше облачен ноемврийски неделен следобед. Моузис Магуайър не искаше да тревожи единствената си сестра Франи, съпругата на Харди. А той самият беше много притеснен, чак разсеян.

Същата сутрин „Куриер“, вторият по тираж вестник в Сан Франциско, беше пуснал статия на колумниста си Шейла Маренас. Беше част от поредица за неразрешени престъпления в града. Статията припомняше един случай, наречен „Касапницата при доковете“. Преди шест години петима души, включително шефът на отдел „Убийства“ Бари Джърсън, бяха убити в престрелка на кей 70.

За Магуайър обаче, а и за адвокат като Харди, това беше удар, и то опасно близо до целта.

— Не са се обадили на Нейно Ужасно Величие Маренас просто ей така, за нищо — каза Харди. — Никой не я чете, Моуз. Не бих се притеснявал толкова.

— Аз я чета. И много други хора я четат. Споменава те по име. По гръбнака на Харди пролази тръпка на мрачно предчувствие, но той го потисна.

— Теб споменава ли те?

— Не.

— А Ейб, Джина, някой друг?

— Фриймън.

— Ако не се лъжа, Дейвид все още е мъртъв. Той няма да проговори. Това ли е всичко?

Магуайър направи още няколко крачки и спря.

— Твърдиш, че дори не мислиш за това — заяде се той.

Харди се обърна към него и въздъхна:

— Никога не ми е излизало от главата, Моуз. Не съм спирал да мисля. Не и след каквото направихме. Но нямахме избор. А идеята, че някога всичко може да излезе наяве… Всеки божи ден живея в страх.

— Мислил ли си някога, че може би щеше да е по-добре, ако просто… Искам да кажа, че когато прочета такава статия, просто чакам да ми потропат на вратата.

— Дали да не извадим всичко на бял свят? Лесният отговор е „Не, дори и след милион години“. Дори не бива и да си мислиш за нещо подобно. Това ще съсипе много животи, включително и твоя.

— Добре, но този живот под постоянна заплаха да бъдеш разкрит…

— Е много по-добър от живота, ако истината излезе наяве, въобще не се залъгвай.