Джон Лескроарт - Фатална жена

— Вай Лапиър не е от твоите хора. Тя е политик.

— Ами Брейди? А Шър?

— Ти няма да кажеш и една лоша дума срещу тях. А и нали се сещаш за нашите малки семантични различия дали си бил уволнен, или си се пенсионирал?

— Бегло. Говори ми нещо.

— Само кажи на Диз да те попита направо: „Господин Глицки, вие на практика сте напуснали веднага след този очевиден акт на намеса и възпрепятстване и явно политическо ходатайствате от страна на началника на полицията, така ли е?“ Твоят отговор естествено е „да“, което е чистата буквална истина. Ти не си бил уволнен. Ти си подал оставка в края на една белязана от успехи кариера. Кой ще е в по-добра позиция тогава?

Глицки помълча около минута и кимна замислено.

— Бих предпочел да се обърне към мен с „лейтенант“ — каза той.

Беше девет часа и осемнайсет минути в понеделник сутринта. До свикването на съда оставаха дванайсет минути. Стиър беше дал съгласието си, Харди го беше пробутал ненатрапчиво на новия си приятел съдията и Уинстън Пейли вече седеше на първия ред зад Харди в претъпканата до тавана съдебна зала. Носеше кафяв рипсен джинсов костюм, жълта риза и прекалено широка вратовръзка във виолетово и червено.

Докторът беше в приповдигнато настроение, а и защо не, помисли си Харди, след го очакваха един, а вероятно дори два дни с хонорар от три хиляди и петстотин долара всеки. Пейли очевидно беше погълнат от Джина Роук, която беше дошла от мястото си в залата и сега бъбреше с него, облегната на скамейката. Неволно или не, така приятният ѝ налят профил се очертаваше най-добре.

Внезапно Стиър и помощникът му се изправиха като един и се приближиха до масата на защитата. Това прекъсна Роук и Пейли и Стиър се наведе към експерта с протегната ръка.

— Доктор Пейли, аз съм Пол Стиър от страната на обвинението. Просто исках да ви поздравя и да ви приветствам с добре дошъл в Сан Франциско.

Пейли грейна и разтърси ръката на прокурора.

— А това — продължи Стиър, като отстъпи малко — е моят помощник Ларс Гъндърсън. Той е имал възможността да се учи от ваши показания по време на симулация на процес в юридическия факултет в „Макджордж“ и ги помни и до ден-днешен. Той е голям ваш почитател. Казва, че сте един от неговите герои.

Пейли стана от стола и топло поздрави младия мъж, като му стисна ръката.

— Това ме ласкае изключително. Благодаря ви. Толкова е удовлетворително, когато работата на човек продължи и след него.

— Ако не възразявате — помоли Стиър, като извади телефона си, — може ли една снимка на вас двамата? Господин Харди, нямате нищо против, нали?

Харди не знаеше как да реагира на това угодническо представление, но нямаше срещу какво да се възпротиви. Съдът не беше влязъл в заседание, Пейли беше свидетел на защитата, а и тази сутрин Стиър се беше показал като доста благосклонен.

— Разбира се. Давайте.

Стиър направи снимката и провери как е станала.

— Страхувам се, че днес Ларс ще пропусне по-голямата част от показанията ви — продължи прокурорът, — тъй като има изслушване по друго дело в друга зала. Но когато му казах, че сте тук, искаше да дойде и да ви стисне ръката.

— Беше ми приятно да ви видя, докторе — каза Гъндърсън. Той кимна на Харди и У, отвори вратичката на парапета, отделящ тези места от залата, и потъна в тълпата от хора.

Стиър се поклони вежливо и се върна на масата си.

— Радвам се да видя противници, които се разбират толкова добре — каза Пейли.

— О, да. Тук всеки ден е същински парад на любовта — отвърна Ейми У.

След като съдията зае мястото си и съдът беше призован към ред, Гомес не губи никакво време и веднага пристъпи към същината.

— Обвинението се съгласи и аз ще допусна този път защитата да призове свидетел извън установения график. Господин Харди?

— Благодаря ви, ваша чест. Защитата призовава д-р Уинстън Пейли.

Пейли се надигна с увереността и спокойствието на човек, правил подобно нещо стотици пъти. Той кимна приятелски на всички, мина през залата и застана на мястото на свидетеля. После вдигна дясната си ръка, готов да положи клетва.

Харди знаеше, че показанията ще се проточат. Само препоръките на доктора щяха да отнемат повече от половин час. Ако Пейли не беше толкова очарователна личност, Харди щеше да се опасява, че ще отегчи съдебните заседатели до смърт. Сега обаче нямаше такива тревоги. Пейли щеше да представи своето образователно и професионално развитие с обиграността на опитен разказвач и да го направи да изглежда едва ли не като приключение. Може би по някакъв начин то наистина беше такова. Непрекъснатият низ от успехи със сигурност щеше да впечатли слушателите.