Джон Лескроарт - Фатална жена

Тя хвана чукчето за пръв път тази сутрин и удари веднъж.

— Съдът се разпуска до един и половина.

Харди се двоумеше дали да заведе Уинстън Пейли или Сюзън Уайс на обяд, но Джина му се притече на помощ, като предложи да покани експерта с нея в „Льо Сентрал“, а той да хапне със съпругата на шурея си някъде другаде, а не както обичайно при Лу.

Сричката обаче явно беше останала да витае във въздуха, тъй като двамата се спряха в „При Лулу“ на няколко преки от Съдебната палата. Ресторантът беше просторен, имаше открита градина и беше отличен избор след клаустрофобичните часове в напълно лишената от прозорци съдебна зала.

Харди би харесал Сюзън, дори и тя да не беше сред членовете на единственото семейство, което бе имал през живота си. Тя беше един от любимите му хора през последните двадесет години. Говореше вежливо, беше честна до глупост и притежаваше не само невероятен музикален талант, но и усет към емоции, каквито Харди дори не допускаше, че може да прозират. Беше последният човек, който той би избрал за партньор на огнения, труден и упорит темперамент на шурея си, който на всичкото отгоре имаше и проблем с алкохола.

Харди ѝ дръпна стола, настани я и седна срещу нея. Сюзън беше на около шестдесет години, но беше съхранила немалко от красотата си, която беше предала на най-голямата си дъщеря. Вероятно вече не биха ѝ свиркали по улицата, но Харди установи, че като седи сам срещу нея, все още остава запленен за няколко секунди.

— Как си? — попита той, докато разгръщаше кърпата си. — Изглеждаш сякаш най-после си успяла да поотпочинеш малко.

— След безсънието в събота срещу неделя щях да умра, ако снощи не бях поспала — отвърна тя с пресилена усмивка. — Легнах си в осем вечерта и спах единадесет часа.

— Без да се будиш?

— Знам. Истинско чудо.

— Дори не мога да си го представя. Изглеждаш облекчена.

— Да откриеш, че съпругът ти в крайна сметка не е убиец, оказва известно благотворно влияние.

Харди си пое дъх, но не каза нищо.

— Как е Британи?

— Писнало ѝ е от всичко това. Писнало ѝ е да бъде хубава.

— Е, желая ѝ късмет.

Сюзън отчупи хапка хляб и я топна в дълбоката чинийка със зехтин.

— Смешно е. Преди все викаше, че не иска да си пилее красотата. Снощи ми каза, че вече няма да се гримира.

— Това би могло малко да ѝ помогне, но не бих му възлагал големи надежди. Още ли се среща с Тони?

— Да, но не бързат — кимна тя. — Смяната на темпото е добре дошла.

Сервитьорката дойде, наля им вода и взе поръчката. Харди я изчака да се отдалечи, преди да продължи:

— Имам някои проблеми с Тони.

— Британи ми спомена. Ти знаеше ли, че той е бил полицай?

— Така твърди.

— Не му ли вярваш?

— Не знам на какво да вярвам. Но не ми харесва да разиграва момичетата и да сменя едната с другата. Не ми допада и мистериозната аура, която си изгражда. Смятам, че той крие някои наистина дълбоки тайни и това ме притеснява. Каза ми някои неща, които се оказаха неверни.

— Какво например?

— Ами, например името му. Доста многозначителна подробност.

Сюзън затвори очи и въздъхна.

— Нали знаеш какво трябва да направиш, за да накараш едно момиче да се влюби? Да ѝ кажеш, че не може да се вижда с някого.

— Следя ти мисълта.

— Да оставим това настрана за минутка — продължи Сюзън. — Тони е казал на Британи нещо, което според мен би искал да знаеш. Има връзка със случая, дори може би е важно. Особено сега, когато знаем, че Моузис не го е направил.

Харди се усмихна, като се надяваше, че не изглежда неискрен. Изслуша Сюзън, докато тя му развиваше теорията на Британи за азиатския наемен убиец. За своя изненада някъде по средата установи, че започва да приема идеята ако не като факт, то поне като елемент от стратегията по делото.

— Британи знае ли нещо конкретно за връзката на Джесъп с Ло? — попита той, когато Сюзън свърши. — Да са си разваляли отношенията, да речем?

— Явно никой не знае. Причината да водим този разговор е, защото Британи смята, че ти би могъл да откриеш.

— Тони нямал ли е някакви предположения?

Сюзън поклати глава.

— Не. Само това, че Джон Ло е едновременно замесен в търговия с плът и с Лайъм Гудмън. Явно това е начинът, по който някои от собствениците на подобни заведения решават проблемите си.

Харди не отвърна нищо.

— Диз? — докосна го тя по ръката.

— Мисля. Ако на този случай ужасно му липсва нещо, това е алтернативна теория.

— Това може дори да не е теория, Диз. Може точно това да е станало.