Джон Лескроарт - Фатална жена

— А защо не, докторе?

— Защото почива на предположения и заключения. А идентификацията от свидетел е показаната способност на базата на спомен от нещо видяно да посочите точно същия човек, когото сте видели.

— Това трудно ли е?

— Да, може да бъде и трудно.

— Има ли специфични условия, при които може да бъде по-трудно?

— И още как.

— Какви например?

— Ами, ако е тъмно или видите човека отдалеч, ако край вас се случват много неща или пък има много хора. А ако мога само да добавя…

— Да, давайте.

— Другото нещо е, че всички имаме мнение как се случва свидетелското разпознаване, но фактът е, че когато сравним как си мислим, че се случва, и как действително се случва, се оказва, че често сме доста далеч от истината. Нещата не стават така, както си мислят повечето хора. Изследванията през последните десетилетия са доказали, че не се справяме дори наполовина толкова добре, колкото си мислим. Дори не сме близо до половината.

През следващите двадесет минути воденият от внимателните въпроси на Харди доктор постепенно разви гледната си точка — че хората не са видеокамери и че се влияят много силно от чуждите наблюдения, както и от случващото се около тях по време на наблюдението. И не само че наблюдението от първа ръка често пъти е под влиянието на околните събития, но и крехките ни спомени се объркват при възстановяването, а наблюдението губи от пълнотата си заради другата информация в запаметеното — заради предположенията и нещата, които знаем от други източници, а много от тях всъщност никога не сме виждали.

Подобен поток от информация би бил приспивен, но Пейли успя да хвърли няколко бомби, които разтърсиха не само съдебните заседатели, но и цялата зала.

— Не знам дали знаете, но всеки определя точността на преценката си спрямо своята увереност. В стотици изследвания обаче, а някои от тях са ето тук в това куфарче, ако искате да се запознаете с тях, се сочи, че между двете няма взаимовръзка. Може да сте сто процента сигурни в това, което сте видели, може да сте готови да се закълнете и все пак да грешите на сто процента.

Другата сензация беше изказването, че спомените могат да бъдат напълно неверни, без значение колко са подробни, живи или силни. Забележката за хората и оръжията също предизвика отзвук.

— Ако в сцената има оръжия, то хората, които ги държат, ще ви изглеждат много по-едри. Младеж около метър и седемдесет пет, но с пистолет в ръката, лесно ще ви се стори поне метър и осемдесет и пет. Често пъти го описват точно така.

Пейли не спря дотук, а задълба и в още детайли.

— Ние ставаме все по-уверени в себе си с всяко повтаряне на историята. Все по-лесно ни е да повторим това, което сме казали преди, а не онова, което сме видели. Това не означава, че хората лъжат. Те ви казват съвсем честно това, което си мислят, че си спомнят, но просто грешат. Разпознаването от свидетели е такава материя, че хората могат да ви кажат точно това, което си мислят, че са видели, да са сигурни в него, но въпреки това в думите им да няма нито зрънце истина.

Харди изчака следобедната почивка и отново се захвана със свидетеля си.

— Докторе, вие позовавате ли се на проучвания на хора, които са били признати за виновни в някакво престъпление, но след това са били оправдани заради, да речем, ДНК доказателства? С други думи, заради доказателства, които потвърждават тяхната невинност извън всякакво съмнение. Ако са били осъдени основно заради свидетелски показания, то какъв би бил процентът на несправедливите присъди на базата на погрешно разпознаване от страна на свидетели?

— Деветдесет процента.

Тази статистика предизвика такава глъч в залата, че Гомес трябваше да удари с чукчето, за да въдвори ред.

— Да го кажем по друг начин — продължи Харди. — Има ли изследвания, в които действителният извършител на злодеянието е бил показан на жертвата, а тя не го е разпознала?

— Да.

— Колко са?

— Стотици.

— Докторе, а има ли значение кой моли свидетеля да идентифицира даден човек? Свидетелят по различен начин ли ще реагира, ако го пита полицай или примерно учител, или участва в научно изследване?

— О, определено. Повечето хора смятат, че полицията няма да ви губи времето да ви показва невинни личности. Но всъщност — продължи той, без да има нужда от подсещане — много проучвания сочат, че свидетелите могат да бъдат повлияни дори само от полицай, който знае очаквания или верния отговор. Точно затова полицаят, който показва различни фотографии, не бива да знае кой е заподозреният по случая. Свидетелите долавят знаци, които дори не осмислят. Освен това, ако при процедура за разпознаване сте посочили някого, а след това видите сходна физиономия в друга процедура, ще я посочите, защото ви е по-позната от останалите.