Джон Лескроарт - Фатална жена

— Извинявам се, ваша чест — увеси нос Стиър. — Но пък чак лейтенант Глицки?

— Господин Харди?

— Ваша чест, по някакъв начин целият случай зависи от ролята на лейтенант Глицки в ранните етапи на разследването — започна направо Харди. — Началникът на полицията на Сан Франциско Вай Лапиър е сметнала, че има конфликт на интереси, но от него е изплела цял заговор между Глицки, обвиняемия, мен, партньора ми г-ца Роук и дори Уес Фарел. Затова тя се е сдобила със заповед за арест директно от съдия, и то преди събраните доказателства да са дали основание за повдигане на обвинение. След това тя е изразила липса на увереност в начина, по който лейтенантът работи със следователите, а това е довело до неговата оставка. Глицки ще отхвърли обвиненията и действията на началник Лапиър, а това ще осветли политическите машинации и произлезлите от тях погрешни доказателства, станали причина за последвалия арест на обвиняемия.

Стиър нямаше никакво намерение да остане безучастен.

— Което, ваша чест, няма нищо общо с доказателствата, на които е основано обвинението — изкоментира той. — Няма нищо общо с кръвта в колата на обвиняемия. Няма нищо общо с кръвта по обувките или якето на обвиняемия. Няма нищо общо с удобно липсващия шилелаг, който явно е оръжието на убийството. А и с удоволствие ще кажа, че няма нищо общо с факта, че обвиняемият е пребил Рик Джесъп в сградата на Градския съвет, а по-късно Джесъп е изнасилил дъщеря му. Това е абсолютно пращане за зелен хайвер.

— Що се отнася до г-н Гудмън и г-н Ло — продължи Харди невъзмутимо, — в момента не бих могъл да кажа със сигурност какви ще са показанията им. Господин Джесъп е работил за г-н Гудмън. Господин Ло е един от основните спонсори на г-н Гудмън и очевидно между тях има връзки, които все още не са достатъчно изследвани, но смятам, че имат отношение към случая, особено за приписвания на обвиняемия мотив. Възнамерявам да възложа на частния ми детектив да разговаря с тези свидетели, да проучи отношенията им, а след това смятам да ги призова, ако имам основания. В този ред на мисли е възможно да помоля съда да включа в списъка на свидетелите още Уес Фарел и Вай Лапиър.

— Господин Стиър?

— Сериозно ли, Ваша чест? Сериозно ли? Господин Харди дори не се опитва да посочи някаква връзка, макар и далечна, между г-н Ло, г-н Гудмън и този случай. Това е, ако ми позволите да се изразя така, димната завеса на димните завеси. Съдът не бива да го толерира! — настоя Стиър, а лицето му беше станало тъмночервено от яд. — С цялото ми уважение, Ваша чест, но целта на призоваването на тези трима свидетели е да обърка и да подведе съдебните заседатели. Те нямат място в този процес.

— Благодаря ви.

Гомес се обърна към Харди.

— Ще ви позволя да добавите тези имена, но за момента казвам само това. И още нещо — преди който и да било от тях да застане на свидетелското място, ще искам да чуя много по-конкретно обяснение на показанията, които могат да дадат по отношение на това дело. Защото, честно казано, думите ви до момента са неубедителни и ако трябваше да реша веднага, бих могла да подкрепя възраженията на г-н Стиър. Смятайте се за уведомен.

Харди беше в силно приповдигнато настроение след успеха си и трябваше да си напомни да се овладее, за да не пострада от прекомерната си увереност. Пейли се беше настанил отново на мястото на свидетеля, но Харди спечели малко време, като уж преглеждаше записките си на масата на защитата. Отпи от чашата си и без да погледне нито към У, нито към Стиър, нито към залата, се изправи напълно съсредоточен пред свидетеля си.

— Доктор Пейли — започна той, — ако нямате нищо против, нека първо дадем на съдебните заседатели определението за свидетелско разпознаване и възприятие.

— Разбира се — съгласи се с готовност Пейли, който не беше загубил и капка от енергията или ентусиазма си по време на обяда. — Нека първо кажа, че макар и да изглежда очевидно, няма как да разпознаете някого, ако първо не сте го видели. Ако сте го видели, то свидетелското разпознаване е способността да посочите точно същия човек, когото сте видели преди.

— Докторе, казахте „точно същия човек“. Нима се опитвате да разграничите този точно същ човек от някакъв друг човек?

— Отличен въпрос, г-н Харди. Отличен.

Така и трябва да бъде, помисли си адвокатът, бяха го репетирали достатъчно дълго, всъщност за около хиляда долара.

— Това, което се опитвам да разгранича, е какво не е този така наречен точно същ човек. Той например не е някой, за когото си мислите, че е човекът, когото сте видели. Не е и някой, когото си мислите, че други хора са видели. Не е и човекът, който други хора са ви казали, че са видели, или пък когото полицията смята, че е. Нито пък е човекът, когото някой фотограф предполага, че е. Всичко от гореизброеното не е разпознаване от свидетел.