Джон Лескроарт - Фатална жена

Стига да не бяха досадните доказателства, които уличаваха съпруга ѝ и никой друг, помисли Харди. Сервитьорката дойде отново, той ѝ направи знак да му сипе още вода и я изчака.

— А какво мислиш за добрия доктор Пейли? — попита той Сюзън.

Съдът тъкмо се беше събрал, когато Харди реши, че има основателна причина и е крайно време да извади Стиър от равновесие, като поиска съвещание със съдията. Подобен ход винаги беше добър. Идеята му се беше родила по време на обяда, след като Глицки му беше звъннал. Сега щеше да даде на Стиър храна за размисъл, докато помощникът му отсъстваше и докато експертът на Харди продължаваше да подготвя съдебните заседатели за предстоящите сблъсъци със свидетелите на обвинението.

Двамата стояха до масата на съдията, а Стиър клатеше глава, потресен от неуважението, което Харди демонстрираше към правилата.

— Ваша чест — каза той, — предполага се, че защитата трябва да ми предостави списък със свидетелите си тридесет дни преди процеса. Добавянето на нов свидетел е крайно против процедурата и много спорно.

— Ваша чест — реагира Харди, преди Гомес да успее да отговори, — като говорим за неща против процедурата и спорни такива, трябва да отбележа, че заради скоростта на полицейското разследване, довело до ареста и предварителното изслушване на клиента ми, аз се мъча да наваксам със събирането на доказателствен материал, за който е нямало как да зная преди тридесет дни.

— Но точно вие отказахте още време и настояхте за бързо започване на делото.

— Това е напълно погрешно, г-н Стиър. Моят клиент отказа, тъй като е абсолютно в правото си да се яви пред съда в рамките на шестдесет дни след предявяването на обвиненията, тъй като не желае да гние в затвора за престъпление, което не е извършил.

— Значи казвате, че току-що сте открили тези свидетели?

— Ако трябва да съм точен, разбрах за двама от тях на обед. А за другия, когото още не съм споменал, узнах през уикенда.

— И не сте споменали…?

— Опитвах се…

— А за какво ще дават показания?

— Стига толкова джафкане — прекъсна ги съдията, като се наведе през масата. — Страните могат да отправят забележки единствено към съда, не и една към друга. Г-н Стиър?

— Ваша чест — разпери той ръце. — Сега той ни казва, че има и още един свидетел. Моля? Ще му бъде ли позволено да представя свидетели, когато му хрумне?

— Ще му бъде позволено да представя свидетели, когато съдът му позволи. Не и по-рано.

Харди запази изражението си на опитен играч на покер. Тази размяна на реплики му харесваше. В увлечението си Стиър беше успял да ядоса съдията, тъй като сякаш не се съобразяваше с властта ѝ.

— Разбира се, ваша чест — каза Стиър. — Не исках да показвам неуважение. Може би адвокатът на защитата би могъл да ни даде името на третия свидетел, когото смята да призове, а след това вероятно би могъл да спомене някои от доказателствените материали, които свидетелите ще представят.

Грозника се закопаваше все повече и повече с всяка своя дума.

— Благодаря ви, г-н Стиър — каза Гомес с хладна усмивка. — Надявах се да имам възможността да попитам г-н Харди по някои от точно тези въпроси, преди да взема решение по неговото искане.

Тя се извърна леко с малко по-топло излъчване.

— Господин Харди, информирайте съда, ако обичате.

— Благодаря ви, ваша чест. Освен градски съветник Лайъм Гудмън и неговия политически спонсор Джон Ло бих могъл да призова лейтенант Ейбрахам Глицки, бившия шеф на отдел „Убийства“.

В ръцете на опитен адвокат неопределеният и търпящ попълване списък със свидетелите може да бъде мощно оръжие, а днес Харди го използваше точно по този начин. Голямото му предимство беше, че не беше задължително посочените хора да се явят на процеса. Разбира се, можеха да бъдат повикани по всяко време. Но красотата се състоеше в това, че противниковата страна трябваше да е готова и за двете възможности. Така опонентът можеше да се озове затънал до гуша в допълнителна работа, а същевременно да изскочат всякакви съмнителни аргументи, странични теории, но и железни доказателства. През цялото време той нямаше да получи никакви знаци какво ще последва.

— О, за Бога… — отново протегна отчаяно ръце Стиър. — Ваша чест, ако съдът е удовлетворен…

— Господин Стиър, престанете с тези изпълнения — пресече го Гомес. — Това е съд, а не школа по актьорско майсторство. Подобни изпълнения в бъдеще няма да доведат до нищо добро за вас. Считайте се за предупреден.