Джон Лескроарт - Фатална жена

— Докторе, бихте ли казали на съдебните заседатели с какво се занимавате в момента или каква е професията ви?

— Да, разбира се. Аз съм психолог, който работи като консултант в общата сфера на здравеопазването. Специфичната ми работа е като криминален психолог.

— Какво по-точно е това?

— Внасям повече яснота или точни подробности в съдебни процеси като този.

— Бихте ли разказали на съдебните заседатели за научната си кариера, ако обичате?

Пейли започна изложението си. След като получил бакалавърската си диплома от Калифорнийския университет — Лос Анджелис, с награди за отличен успех, записал едновременно медицина и магистратура по психология в Университета на Южна Калифорния. Докато следвал, получил и място на аспирант по обществено здраве към факултета в Калифорнийския университет — Лос Анджелис. По едно и също време водел часове, правел изследвания и учел за докторската си степен по психология.

Нагаждач, помисли си Харди, докато се мъчеше да овладее желанието си да му смачка фасона, все пак беше негов свидетел и го разпитваше.

— А след това с какво се занимавахте, докторе? — поинтересува се той.

— Имах щастието да ми предложат няколко позиции като преподавател — продължи Пейли. — Вероятно около десет. В крайна сметка реших да работя в „Харвард“. Оттам имах предложения от три катедри.

При тези думи из залата се понесе лека вълна смях. Пейли я прие с чувство за хумор, сви рамене, сякаш казваше „какво да направя“, и продължи:

— Докато бях в „Харвард“, получих субсидии да работя с Министерството на отбраната, с Агенцията за перспективни разработки ДАРПА, с флота и морската пехота на САЩ, както и с няколко други правителствени агенции. После се преместих в Тексас и заех преподавателско място в университета в Хюстън. Там прекарах пет години и се върнах в Калифорния. Отново получих преподавателско място в Университета на Южна Калифорния и започнах да сътруднича на полицейското управление в Лос Анджелис като психолог. По това време започнах да се занимавам с това, което правя и в момента — да работя като криминален психолог.

Харди прекъсваше потока от думи на всеки няколко минути, за да накъса и разнообрази нещата, макар че нямаше за какво да се притеснява. Въпреки пространните подробности Пейли не омръзваше на аудиторията си, а Харди чувстваше, че той подава точно информацията, от която се нуждаеха съдебните заседатели. Научното минало на Пейли трябваше да е неопровержимо, за да може по-късно Харди да подложи показанията на свидетелите на Стиър под съмнение.

Пейли не спираше. Отказал се от преподавателската дейност, за да формира и да стане президент на група от сто и петдесет хиляди пациенти в Южна Калифорния. Групата станала част от друга, по-голяма, а Пейли оглавил и нея. Първите му появи в процеси били през седемдесетте години. Започнали да го приемат като експерт със специалност свидетелски възприятия и идентификация.

Историята му отново беше внушителна и Харди пак усети, че заседателите искат да я чуят цялата. Пейли имаше цял куфар с публикации по въпроса, с презентации на национални и международни конгреси като онзи в Цюрих, както и с лекции от юридически семинари на адвокатски асоциации. Имаше над триста явявания пред съда в Калифорния и в дванадесет други щата, пред федерален съд и в съда на Американските Вирджински острови. Пейли беше говорил за свидетелското разпознаване пред Асоциацията на юристите на щата Калифорния, беше изработил по темата видеоматериали за съдийската школа и образователни курсове как хората виждат и разпознават други хора, както и какви са несъответствията между действителните факти и какво свидетелите си мислят, че са видели.

Пейли обясни, че в САЩ по тези проблеми се водят проучвания от над осемдесет години, а в Европа дори от повече и вече има натрупана огромна база информация за разпознаването, възприемането и паметта. Написани са стотици докторски дисертации. Общо взето, мнението му беше, че това поле е толкова близо до точната наука, колкото въобще нещо подобно е възможно в психологията.

Наближаваше обед, когато Харди отново взе думата.

— Ваша чест, защитата предлага д-р Уинстън Пейли като експерт в сферата на свидетелското разпознаване и възприятията.

Гомес кимна и се обърна към масата на обвинението.

— Съгласен ли сте, г-н Стиър?

— Ще изчакам кръстосания разпит, г-жо съдия.

— Допускам д-р Пейли да даде показания като експерт в съответната сфера. Но смятам първо да направим почивка за обяд.