Джон Лескроарт - Фатална жена

— Нещо важно ли имаш предвид? Не съвсем. Ако продължавах да упорствам, косата ми щеше да стигне до задника. Но не бива да забравяш, че в онези дни бях адвокат на защитата, така че клиентите ми се идентифицираха повече с мен, а не с костюмарите, които се опитваха да ги тикнат в пандиза.

Гъндърсън помълча.

— Ако бих могъл да попитам, как се справяте с историята около Магуайър? — престраши се той.

— Че го познавам и така нататък?

— Да.

— Който убива, в затвора изгнива.

— Наистина? Просто така?

Фарел обмисли въпроса, надигна се от дивана, хвана малката баскетболна топка и я хвърли към коша над лавиците с юридическа литература. Пропусна с половин метър.

— Естественото развитие на нещата е следното. Ако не е извършил престъплението, е свободен. Надявам се да е така и да не е убил онова хлапе. Но ако го е направил… — той сви рамене. — Историята не е толкова лична, колкото хората я изкараха.

— Имате предвид Лапиър?

— Тя имаше свои приоритети — отново сви рамене Фарел. — Можеше да дойде при мен и да ми обясни. Но така и не го направи и точно тук сбърка.

— Смятате, че тя греши?

— Нали това казах току-що.

— Значи Магуайър е невинен?

— Никак даже. Надявам се да е невинен. Но мисля, че е виновен, та пушек се вдига. Но дълбоко в душата си и аз раздавам лично правосъдие и някак си разбирам какво му е било. Но не казвай на никого.

— Няма, разбира се.

— Така. Уточнихме ли се? Можем ли да се върнем към д-р Пейли? Да му вгорчим живота?

— Да го подхващаме — кимна Гъндърсън.

Приблизително по същото време Дизмъс Харди беше в офиса си и говореше по телефона с детектива си Уайът Хънт.

— В този момент обявявам ловния сезон за Ло и Гудмън за открит. Не знаем абсолютно нищо за нито един от двамата и връзката им с Джесъп, освен че той е работил за единия от тях.

— Какво по-точно да търся?

— Търси какъв е бил лостът на Джесъп за оказване на влияние.

— Защо ми се струва, че пак се сещам за думите „по-точно“?

— Знам. Извини ме. Трябва да открия друга вероятна причина, заради която някой ще иска да види Джесъп мъртъв.

— Нали разбираш, че това трябва да е доста основателна причина. Говорим за мотив да пречукаш някого, а това не се прикрива толкова лесно. Засега няма и намек какво може да е.

— Така е.

— И доказателства няма.

— Ние не трябва да доказваме нищо, Уайът. Трябва ни дори слабо достоверна история.

— И смяташ, че един градски съветник е обещаваща цел? Не ме разбирай криво, работата ще ми хареса, винаги е така, но Гудмън е малко или повече един от стълбовете на обществото, нали? А и не е ли съвсем ясно, че мотивът за убийството е изнасилването? Мотивът на Моузис, искам да кажа.

— Да, ако вярваме, че той е извършителят. Но ние не искаме да оставим заседателите да се оттеглят на съвещание, без из главите им да се въртят още две теории.

Хънт замълча.

— Я ми кажи пак кой е този Ло? — попита той.

— Собственик е на няколко корейски салона за масаж.

— И освен това убива хора? Нещо като страничен бизнес?

Харди се изкиска.

— Казано така, звучи леко абсурдно.

— Нямах това предвид — уточни Хънт. — Просто се опитвам да ти спестя малко пари, като тръгна по някакви по-топли следи.

— Приемам всякакви резултати и предположения.

— Добре. Докато сме на темата, да разработвам ли и личния живот на Джесъп?

— Какво имаш предвид?

— Не знам. Може да е отмъкнал гаджето на някой от приятелите си. Може да е продавал дрога за лична сметка и да е ужилил доставчика си. Може да е имал ревнив гей любовник или пък да е прегазил котката на някаква луда дама. Този тип е бил изнасилван и си е имал покровители, прав ли съм? Значи сигурно има и други жертви. Ами ако го е убила някоя от тях? Има ли семейство?

— Има майка и сестра, по-голяма от него с десет години. Не е бил близък с тях, макар че те са съсипани, че той е мъртъв и прочие.

Харди чу как Уайът въздъхна гръмко.

— Като отчаян човек ли ти звуча? — попита го той.

— Нещо такова.

— Можеш ли да ми дадеш двайсет часа?

— Ще ти дам колкото време искаш. Но ми се струва, че само ти хабя парите, а това не ми харесва.

— Ами не ги взимай, щом пък не ти харесва.

— Да, това беше добър опит, Диз, но няма да мине.

— Знам. Много съм забавен, нали?

Сюзън застана до вратата на банята до спалнята на дъщеря си и почука внимателно.

— Британи, добре ли си?

— Нищо ми няма.

— От половин час си вътре.

— Знам, добре съм.

— Не искам да те притеснявам, но започвам да се тревожа.