Джон Лескроарт - Фатална жена

Докато вечерята къкреше, двамата сядаха на удобните столове обикновено в дневната и си говореха около двайсет минути, но без да споменават нищо около процеса. Това им беше твърдо правило, което бяха установили още в началото на брака си, когато Харди биваше толкова погълнат от работата си, че седмици наред не можеше да говори за нищо друго, освен за поредното дело. После стоеше до късно, четеше бележките си и накрая не можеше да заспи. Това често водеше до срив на имунната му система и той се разболяваше. Най-после Франи успя да го убеди, че тези навици не само вредят на ума и тялото му, но и му пречат да се представи добре в залата. Двайсет минути разговор по други теми нямаше да доведат до загуба на делото, а и можеше да му помогнат да спечели.

Днес имаха предостатъчно въпроси за обсъждане. През деня синът им Винсънт, който прекарваше лятото преди последната си година в училище в Барселона, се беше свързал с Франи по скайп и ѝ беше разказал за последните си приключения — снощи за около час си загубил раницата, но се сетил, че я е забравил в някакъв тапас бар, а собственикът като по чудо я намерил и я прибрал. Тази сутрин пък се изкачил до върха на кулата на „Саграда фамилия“, чудовищно огромната и богато украсена катедрала на Гауди. Смятал, че се е пристрастил към паелята.

Бяха получили и покана за сватбата на Уес и Сам. Щеше да бъде в началото на септември в парк „Буена Виста“, точно от другата страна на тяхната улица. Франи се беше обадила на Сам и тя ѝ беше казала, че ще канят само шестдесет човека, което беше изненадващо малко за един изгряващ политик.

Филис, секретарката на Харди, се беше обадила сутринта, че е болна, и той се чудеше колко ли поредни дни отсъствие ще му дадат право да я освободи. Тя беше във фирмата от четиридесет години, още преди кантората да я има, и му се струваше жестоко да изисква от нея да е постоянно зад бюрото. Но ако отсъстваше три дни поред, може би щеше да има основание да повдигне въпроса.

Междувременно Бек беше поканила Бен Файнстийн на пикника, организиран от фирмата, където си караше летния стаж. Очакваха се подробности.

А освен това в края на август Ейб и Трея щяха да отидат на истинска ваканция може би за първи път, откакто бяха заедно, и питаха дали Харди и Франи са ходили на остров Санта Каталина и дали искат да се присъединят към тях?

За вечеря имаше салата „Цезар“, която Франи беше приготвила сама с маруля ромен, сурово яйце, цяла консерва аншоа, чесън, сос „Уорчестър“, дижонска горчица и сок от лимон мейер, който всъщност беше хибрид между лимон и мандарина. Всичко беше объркано с пармезан и студенопресован зехтин. Франи не беше сложила кротони, но беше обогатила порциите с по три огромни скариди и двамата изядоха всичко до последното парченце.

След вечеря разговорите за делото вече не бяха забранени и двамата обсъдиха всичко — клипа с горилата, пространните обяснения на д-р Пейли, идеята на Сюзън за наемния убиец, решението на Глицки да се яви като свидетел на защитата, ако Харди го призове, и съмненията на Уайът Хънт за резултатите от разследването на Ло и Гудмън.

Легнаха си в девет и половина. В десет той я целуна, каза ѝ, че я обича, пресегна се и угаси нощната лампа.

На следващата сутрин Пол Стиър се надигна от ъгъла си агресивно като боксьор, който в предишния рунд е понесъл тежък удар и иска да докаже, че все още е в мача. От приветливото и почти приятелско отношение към Пейли, когато представяше себе си и Гъндърсън, не беше останала и следа. Нямаше го и сприхавото излъчване от обсъжданията при съдията, когато Харди го беше надиграл.

Стиър излъчваше увереност и нямаше търпение да се втурне в атака. С периферното си зрение Харди забеляза, че той стана два пъти — когато съдията поздрави заседателите с началото на новия ден в залата и при призоваването на Пейли на скамейката. Харди леко се нервираше от ентусиазма му, още повече че вчера Стиър не беше представил нито едно възражение. За какво, по дяволите, е толкова развълнуван?

Стиър започна кръстосания си разпит с удар по източниците на Пейли. Било много хубаво, че докторът има всички нужни препоръки, че дори и отгоре, а и е интересно, че по негово мнение, подкрепено от десетки, ако не и стотици проучвания, свидетелските показания са по същество безполезни. Би ли могъл обаче докторът да посочи конкретните изследвания, които да потвърдят достоверността на показанията му?

— Доктор Пейли, вие казахте, че един нисък човек е оръжие може да бъде описан по-късно като висок към метър и осемдесет и пет. Това често ли се случва?