Джон Лескроарт - Фатална жена

— Доктор Пейли — започна Стиър, — вчера сутринта ви се представих точно тук, в тази зала, нали така?

— Да, представихте се — потвърди Пейли и допълни, като следваше съвета на Харди да се държи приятелски. — При това много любезно, бих могъл да добавя.

— Благодаря.

Стиър се отдръпна малко и махна към масата на обвинението.

— А спомняте ли си, че тогава се срещнахте и с моя помощник Ларс Гъндърсън?

— Да.

— Той ли е господинът, който седи на масата точно пред вас?

— Да.

— Това ли е човекът, с когото вчера се срещнахте заедно с мен и стояхме точно до ограждението на местата?

— Да.

— Сигурен ли сте, че е той?

Пейли се вгледа за десетина секунди, понамръщи се, но след това възвърна доброто си настроение.

— Да, това е той.

— Докторе, с каква степен на сигурност може да заявите, че този г-н Гъндърсън е същият г-н Гъндърсън, когото срещнахте вчера?

Пейли беше врял и кипял в кръстосани разпити и му беше ясно, че зад въпроса не се крие нищо забавно. То отново замълча, погледна към заседателите, а след това и към Харди, който повдигна вежди в неясен жест. Този път Пейли беше оставен да се справя съвсем сам.

— Сигурен съм, че е той. Деветдесет и девет от сто процента.

— Деветдесет и девет процента. Това е много голяма увереност. Значи имахте възможност да видите човека отблизо при добро осветление и сте деветдесет и девет процента сигурен, че този Ларс е човекът, когото сте срещнали вчера.

— Всъщност — захапа Пейли примамката — съм сто процента сигурен. Освен ако няма идентичен близнак.

— Не, няма близнак.

— Да, това е човекът — каза Пейли, без да отделя очи от Гъндърсън.

— Чудесно, доктор Пейли. Вчера вие дадохте показания, че свидетелите по това дело не са надеждни, понеже освен всичко друго има несъответствия в описанието, което дават на дрехите, и защото някои въобще не описват облеклото. Вярно ли е това?

— Да, вярно е.

— Спомняте ли си какво носеше г-н Гъндърсън вчера, когато го видяхте и се срещнахте с него?

— Не — каза Пейли след продължителна пауза. — Предполагам някакъв костюм. Не обърнах специално внимание. Изглеждаше точно на мястото си в съдебната зала.

— Имаше ли вратовръзка?

— Да, мисля, че имаше.

— Може ли да е бил с папийонка?

Пейли се замисли отново.

— Възможно е.

— Бихте ли предположили в какъв цвят?

— Ще бъде само догадка.

— А очила?

Докторът отново хвърли бърз поглед към Гъндърсън.

— Не си спомням.

Харди вече беше осъзнал, че полза няма да има, но трябваше да направи нещо, за да забави Грозника. Той се изправи и протестира.

— На какво основание, г-н Харди?

— Ненужно разхищение на време, Ваша чест. Тезата на г-н Стиър е ясна.

Гомес кимна замислено.

— Г-н Стиър — обърна се тя към него, — изяснихте ли тезата си?

— Ни най-малко, Ваша чест. Тъкмо започвам.

— И аз така си помислих — усмихна се сладко Гомес. — Г-н Харди, още веднъж отхвърлям възражението ви.

Харди нямаше никаква представа какво беше направил, че толкова бързо и рязко да загуби благоволението на съдията. Хрумна му, че Гомес може да е от онези съдии, които мразят възраженията и адвокатите, които ги повдигат. Със сигурност Стиър беше спечелил симпатиите ѝ вчера, когато нито веднъж не беше оспорил разпита на Пейли от Харди. А от сутринта Харди се залавяше и за най-малките дреболии, бавеше процеса, пречеше на плавното развитие, като възразяваше, възразяваше и възразяваше, но протестите му биваха постоянно отхвърляни. Ето че сега решението отново не беше в негова полза.

Стиър се овладя. Ентусиазмът му преминаваше в ликуване и това се усещаше.

— Доктор Пейли — продължи той, — има ли нещо друго, за което да се сещате от прякото си наблюдение на г-н Гъндърсън и което ви е помогнало да стигнете до заключението, че го разпознавате на сто процента или в най-лошия случай на деветдесет и девет процента?

Пейли се взря в Гъндърсън още няколко пагубни секунди.

— Не.

— Няма?

— Не.

— И все още сте сигурен, че това е Ларс Гъндърсън, когото видяхте вчера?

Стиър задаваше този въпрос отново и отново, но този път Харди си прехапа езика и замълча.

— Да — каза Пейли.

Стиър си пое шумно дъх, отиде до масата с веществените доказателства и вдигна голяма цветна снимка с размерите на плакат.

— Ваша чест — каза той, — бих искал тази фотография да бъде отбелязана като веществено доказателство на обвинението номер едно и бих желал да попитам свидетеля дали разпознава хората на нея?