Джон Лескроарт - Фатална жена

— А персоналът ви?

Ло се усмихна вежливо.

— Вече видяхте моята секретарка Ли Су. Не мисля, че тя някога се е срещала с г-н Джесъп.

— Имам предвид персонала на някои от салоните ви за масаж. Разбрах, че в някои от тях имате охрана, която да защитава момичетата.

Усмивката на Ло стана по-хладна.

— Съжалявам, г-н Хънт, но се опасявам, че не разбирам защо ми задавате такива въпроси. Вече е ясно кой е убил г-н Джесъп, не е ли така?

— Всъщност има някои неясни неща. Работя за защитата по делото.

— Да приема ли, че се опитвате да откриете друг заподозрян?

— Да, това ще е голям удар. Проучваме малко по-подробно личния живот на г-н Джесъп и се надяваме да открием някакви конфликти, които може би са му създали врагове.

— Сред моя персонал? Как би могъл да се познава с някого от тях?

— По-скоро вашият персонал да се познава с персонала на г-н Гудмън.

Ло се изсмя сухо.

— Те не са контактували. Аз самият едва познавах г-н Джесъп и се съмнявам, че някой от моите служители въобще го е виждал. Освен това, доколкото си спомням, вашият обвиняем е имал доста основателна причина, нали?

— Вярно е. Джесъп е изнасилил дъщеря му.

— Ако това е така, кой би могъл да вини човека? Но се опасявам, че все още не разбирам защо сте решили, че трябва да говорите с мен.

На Хънт му хрумна, че беше употребил почти същите думи, когато каза на Харди, че това е смехотворна задача, и поклати разочаровано глава.

— Аз самият не мога да ви дам достатъчно основателна причина. Помислих, че може би сте чули нещо, някакъв слух…

— Ако бях дочул нещо такова, със сигурност щях да отида в полицията.

— Да, разбира се — съгласи се Хънт и стана. — Съжалявам, че отнех от времето ви.

— Не, моля ви, не сте отнели много. Оставете визитката си, ще ви се обадя, ако се сетя за нещо.

Хънт слизаше с асансьора към фоайето на сградата и се чувстваше като идиот. Щеше да се обади на Харди и отново да се опита да го убеди, че този ход е безполезен. Беше решил да не иска пари за времето до момента, тъй като не беше постигнал нищо смислено. Мразеше да поема работа, от която нищо не излизаше. Няколко такива ангажимента и телефонът спираше да звъни. Трябваше да се довери на инстинкта си и веднага да откаже. Нямаше да открие каквото и да било, понеже Магуайър беше убил Джесъп, а и причината беше отлична.

Хънт излезе на улицата и звънна до офиса си. Оттам му казаха, че градският съветник Лайъм Гудмън се беше опитал да се свърже с него, докато го е нямало, но е казал, че ще може да го види, ако успее да отиде в кабинета му до обед. Хънт затвори, наруга се, че е глупак, бори се със съвестта си около минута, но накрая махна на едно такси.

Хънт разбираше, че понякога просто трябва да не спираш, а да продължиш. Не беше задължително да следваш план, просто трябваше да останеш в играта.

Когато стигна до офиса на Гудмън, се оказа, че съветникът е бил повикан на внезапна среща с кмета и ще се върне след половин час. Беше специално наредил на Даян, че трябва да покани г-н Хънт да почака, ако ставало дума за Рик, искал да направи всичко възможно, за да помогне.

Така че Хънт седна срещу бюрото на секретарката, докато тя работеше на компютъра и отговаряше на редките телефонни обаждания. След може би около десет минути тя спря да пише и го попита дали да му предложи нещо. Той отвърна, че не би имал нищо против чаша кафе. Даян му я донесе и наля и на себе си.

— Заради Рик ли сте тук? — попита го тя, докато му подаваше кафето.

— Това е идеята — каза той. — Човекът е бил малка загадка, най-меко казано, и се опитваме да разберем повече за него.

— Защо ви е, след като вече е мъртъв?

— Може да ни помогнем да разберем защо е умрял.

Тя отпи от чашата си.

— Значи вие сте от екипа на защитата?

— Идвам направо от залата, така да се каже — усмихна се извинително Хънт.

— Но не е ли ясно защо е умрял? Изнасилил е онова момиче, а баща ѝ…

— Това все още е под въпрос.

— Кое? Изнасилването?

— Убийството, изнасилването, цялата история.

— Сериозно ли?

Хънт я погледна в очите.

— Това изненадва ли ви?

— Не съм знаела, че изнасилването е под въпрос. Мислех, че се знае със сигурност, поне така пишеше навсякъде.

Нещо в тона ѝ привлече вниманието на Хънт и той се приведе напред.

— Даян, вие бяхте Даян, нали?

— Да.

— Кое смятате, че се знае със сигурност?

Въпросът я сепна.

— Ами, нали се сещате, изнасилването, мотивът, всичко.

— И не останахте изненадана, когато сте чули, че шефът на екипа ви е изнасилил някого? Смятали сте, че той е способен на това?