Джон Лескроарт - Фатална жена

— Защо не го уволнихте?

— Отначало нямах доказателства. Освен това го познавах отдавна и си мислех, че ще се осъзнае. Харесвах го като човек, поне в началото, и се надявах, че отново ще стане какъвто беше.

— Накрая сдобихте ли се с доказателство?

Гудмън кимна.

— Джон взе снимка на Гудмън, показа я на момичетата и шест от тях го разпознаха.

— Шест?

— За шест знаем — отпусна рамене Гудмън. — Може да са били двайсет, двайсет и пет или повече. Няма как да разберем. Явно е бил извън контрол.

— И вие въпреки това не го освободихте?

— Аз съм политик, г-н Хънт. Исках да имам готов заместник, за да не показваме и намек за нестабилност по време на кампанията. Всъщност срещнахте ли се с Брад? Той би трябвало всеки момент да се върне от обяд.

— Ще го видя следващия път, ако има такъв.

Неудобният момент премина и съветникът се поокопити.

— Но лошата новина е, че не виждал как това би могло да помогне на клиента ви. Фактите са си факти — Рик е изнасилил бедното момиче, а баща му го е убил заради това. Искам да кажа, че миналото на Рик не променя нещата.

— Не, така е. Прав сте — съгласи се Хънт и се изправи. — Благодаря ви, че ми отделихте от времето си.

Хънт тъкмо излизаше от таксито, когато забеляза плячката си. Ло вероятно се връщаше от обяд, беше съвсем сам и пресичаше улицата при близкия ъгъл. Детективът изчака, докато почти се изравнят и излезе пред него.

— Господин Ло, аз съм Уайът Хънт — поздрави го той и протегна ръка. — Тази сутрин се срещнахме в офиса ви.

Ло се спря и примижа от слънцето. Протегна ръка и се разтопи в усмивка.

— През цялото време ли чакахте на тротоара пред сградата ми?

— Не съвсем. Ходих до центъра да говоря с Лайъм Гудмън. Питах се дали не бихте ми отделили още няколко минути?

Усмивката изчезна напълно. Ло демонстративно си погледна часовника, а лицето му се изкриви в гримаса на съжаление.

— Опасявам се, че имам две срещи, за които вече закъснявам. Може би бихме могли да се уговорим за среща след два дни и с удоволствие ще ви отделя колкото време искате.

Ще имаш да взимаш, помисли си Хънт. Той нямаше никакво намерение да даде на Ло възможност да се обади на Гудмън, да разбере какво си бяха говорили и да измислят подходяща история. Нямаше да пропусне шанса си да притисне Ло за истинската причина, поради която Гудмън не беше уволнил Джесъп в мига, в който беше разбрал за скандалното му поведение. Хънт имаше предимството на изненадата и лоста за оказване на натиск и не искаше да ги губи.

— Ще ви отнема само две минути, сър — увери го той. — Бих могъл само да се кача с вас в асансьора и ще приключим.

Ло се усмихна, измери сградата с поглед, обърна се към Хънт и кимна.

— Щом сте сигурен, че ще приключим бързо…

— За нула време.

Двамата останаха на тротоара и никой не направи и крачка към вратата.

— Когато разговаряхме тази сутрин, вие ми казахте, че сте се видели с Рик Джесъп на две-три срещи за набиране на средства, но извън това не сте имали други връзки с него. Казахте също така, че доколкото знаете, г-н Джесъп е нямал контакти с ваши служители. Като имаме предвид, че току-що идвам от офиса на г-н Гудмън, бихте ли желали да промените думите си по някакъв начин?

— Какво ви е казал Лайъм?

— За Джесъп и вашите момичета.

Хънт замълча за по-голям ефект.

— Което, разбира се — продължи той, — ви дава причина да искате Джесъп да се разкара, а някой от бодигардовете ви би могъл да го свърши.

— Това е абсурдно. Лайъм ли е отправил тези обвинения? Защото и той има също толкова основателни причини да иска да види Джесъп мъртъв. Дори още по-основателни. Да е споменал, че Рик го изнудваше, за да си запази работата? Да ви е казал за армейския му бизнес?

Хънт обичаше да гледа как мошениците сами падаха в капана. Ло едва беше чул какви бяха разкритията на Гудмън, нищо от тях не звучеше като обвинение за някакво негово действие, но ето че вече отвръщаше на удара.

— Не мисля, че съм чул нещо за някакъв армейски бизнес.

— Изпипана, доходоносна, хитра и незаконна схема.

— Е, това звучи много вълнуващо, но не искам да ви задържам и да закъснеете за срещите си — каза Хънт.

Ло присви очи.

— Не си играйте игрички с мен, Хънт. Може да изглеждам като голям симпатяга, но ще разберете, че всъщност съм много сериозен човек.

Нещо в Хънт трепна от спокойния тон на думите и увереността, с която бяха казани.

— Може би ще е добре да се качим до офиса ви — предложи той.

Сложиха новата предна витрина на „Малката детелина“ същата сутрин, а Тони Солая, който де факто беше управител на заведението, помагаше при следенето на работата. В един и двадесет на обед федерален шериф Франк Ладу почука на вратата. Тони се беше дръпнал в задната част, която не се виждаше от улицата, надигна се от диванчето и му отвори.