Джон Лескроарт - Фатална жена

Франк отново облегна лакти на столчето.

— Нали разбираш пред каква дилема съм поставен? — попита той.

Тони се замисли за една-две секунди.

— Може да оставиш нещата да отшумят. Не е нужно някой друг да разбира.

Предложението накара Франк да се подсмихне.

— Това е невъзможно по толкова причини, че дори не знам от коя да започна. Ами ако например Британи е казала на някой друг какво ти е разправила? Или нещо подобно? Ами ако вземе, че се разбере, че аз съм знаел истината, но съм се уговорил с теб да си мълча? Това ще е краят на кариерата ми. Не, простичкият факт е, че ти трябва да кажеш истината, защото ако не го направиш, ще бъда принуден да ида при г-н Стиър и да му съобщя, че показанията ти са неверни, а това ще те вкара в затвора, при това с истинското ти име, тъй като вече няма да си в програмата. Тони, колко време си мислиш, че ще изкараш зад решетките, преди да разберат кой си?

Следобед Харди отдели почти час и половина за нов разпит на експерта си. Пейли монотонно и отегчително цитираше без грешка всеки един от източниците си, които беше посочил в предишните си показания, и така може би успя донякъде да възстанови вярата на заседателите в авторитета му. Харди се постара и да извърне разпознаването на Ларс Гъндърсън в полза на защитата, като се аргументира, че свидетелското идентифициране е в най-добрия случай недостоверна работа, дори и когато идва от толкова опитен и обучен човек като д-р Пейли.

Да, д-р Пейли беше разпознал г-н Гъндърсън правилно, въпреки че беше объркал повечето подробности от външния му вид, но това показва единствено, че свидетелското разпознаване е ненадеждно. Това беше и тезата на Пейли. Харди не беше сигурен, че заседателите ще се хванат на номера, и можеше единствено да се надява, че е успял да посее семето на съмнението и че то ще покълне и ще даде плод при разпитите на свидетелите.

Накрая беше доволен, че чува последните показания на Пейли, макар и това да означаваше, че вече започва сериозната битка.

Показанията на Британи Магуайър заемаха централна роля в тезата на обвинението. Това я поставяше в незавидната и уязвима позиция да даде доказателство за мотива и с това да прати баща си в затвора. Тя се беше съпротивлявала до последно, когато Стиър я беше посочил като свидетел на прокуратурата. Нямаше начин да каже нещо, което би застрашило баща ѝ. По съвет на Харди тя беше ангажирала собствен адвокат, Трейси Едуардс, за да представи случая на съдията.

Изслушването при съдията, преди заседателите да се закълнат, беше повече от ужасно. Едуардс направи всичко по силите си да убеди съдията, че Британи не бива да свидетелства. Първият ход на адвоката беше да се позове на поверителността на информацията за изнасилването и да посочи, че клиентът ѝ ще откаже да даде показания за сексуалното посегателство или за нещо, свързано с него. Ако някой беше обвинен, че е изнасилил Британи, тя можеше да откаже да свидетелства и Стиър щеше да е с вързани ръце. Имаше закон и той беше ясен. Точка по въпроса.

Но Стиър не беше вчерашен и обяви, че няма да разпитва за изнасилването. Няма да задава въпроси какво ѝ се е случило, нито кой го е направил, нито пък дали някога през живота си е била обект на сексуално насилие. Просто щял да попита дали е казала на баща си, че Рик Джесъп я е изнасилил, и как е реагирал Магуайър.

За Харди, а и за Едуардс, най-трудният момент в подготовката за делото беше, когато Гомес зае страната на Стиър. Британи трябваше да застане на скамейката и да отговаря на въпроси какво е казала на баща си и как е реагирал той. Чрез Едуардс Британи информира съда, че никога не е разправяла на баща си нищо за изнасилването и затова показанията ѝ нямат отношение към делото.

Гомес обаче не се върза.

— Госпожице Магуайър, г-н Стиър разполага с доказателства, които биха могли да посочат точно обратното. Ще свидетелствате под клетва. Мога единствено да ви информирам, а съм сигурна, че адвокатът ви вече го е направил, колко сериозни са последствията, ако не кажете истината. Нямам какво повече да кажа.

След решението на съдията Харди осъзна, че Британи няма да има никакъв избор и ще трябва да признае, че е разправила на баща си и кога го е направила, освен ако не беше решила да лъжесвидетелства. Затова беше прекарал няколко часа с нея и се беше постарал да ѝ обясни, че даването на фалшиви показания никога не е било добра идея.

В този конкретен случай неотстъпчивостта на Британи и лъжите ѝ нямаше да доведат до нищо. Стиър щеше да призове няколко свидетели, включително и Тони Солая, които щяха да оборят показанията ѝ. Така заседателите щяха да останат убедени, че Магуайър е знаел за изнасилването още рано сутринта в неделя, при това от дъщеря си. Нямаше никакъв смисъл да поддържат невярната ѝ история.