Джон Лескроарт - Фатална жена

Харди я убеждаваше упорито, но знаеше, че не е постигнал особен напредък, ако въобще имаше някакъв. Британи разбираше какво ѝ казва, но тя по никакъв начин не искаше да даде на заседателите мотива, че баща ѝ е убил човека, който я е изнасилил. Нека приятелите и познатите ѝ да ѝ противоречат, на нея не ѝ пукаше. Ако трябваше, щеше да отиде в затвора за лъжесвидетелстване, но нямаше да предаде баща си.

Ето че изведнъж този момент беше настъпил, а Харди не беше сигурен какво ще направи Британи, макар и да чувстваше, че му трябва още време, за да я убеди, че е прав и че в този случай казването на истината не беше предателство и тя не бива да лъже.

Стиър размахваше списъка със свидетелите си като тояга и беше включил в него почти всички, с които Британи имаше дори бегли отношения, макар че името на Ребека липсваше, вероятно защото беше дъщеря на Харди. Сред приятелите и познатите Стиър беше открил няколко души, чиито показания щяха да противоречат на тези на Британи и така щяха да помогнат за установяването на мотива на Моузис.

Времето за догадки и предположения беше свършило. Стиър призова Британи като свой пръв свидетел и явно щеше да залага на мотива. Харди смяташе, че тази стратегия е очевидна, но това не я правеше лоша. Без мотив обвиненията срещу Магуайър губеха смисъла си.

Харди се обърна в стола си и видя как приставът води племенницата му от коридора, където беше чакала, до мястото на свидетеля. За миг му се стори, че не може да я познае. До него Моузис го сграбчи за ръката.

— Майчице Божия — прошепна той.

Ейми У простена неволно, но достатъчно високо и Харди помисли, че звукът отекна в залата.

Британи беше отрязала дългата си прекрасна коса до кожа.

Тя беше без червило и без никакъв грим. Носеше кафяви мъжки туристически обувки, бледожълт пуловер, а през раменете се беше наметнала с бял шал.

Харди знаеше, че Стиър трябва да е много предпазлив въпреки успеха си в предварителното изслушване. Британи беше враждебен на обвинението свидетел. Щеше да дава показания срещу собствения си баща, а това я поставяше в ужасна и неудобна ситуация. Харди беше почти сигурен, че Стиър вярва, че тя е станала жертва на изнасилване, макар и това да нямаше особено отношение към случая, понеже така или иначе повечето заседатели също смятаха така. Щяха да ѝ съчувстват. Стиър вероятно също не беше имунизиран срещу подобна емоция и поне щеше да се постарае да не изглежда като коравосърдечно копеле.

Не биваше да се забравя и простият факт, че Британи щеше да лъжесвидетелства срещу самата себе си. Освен че трябваше да предаде съчувствието си и разбирането си към играта на Британи, Грозника трябваше отведе заседателите и до това очевидно и неизбежно заключение, при това въпреки думите на свидетелката си.

Накрая Харди беше убеден, че Стиър трябва да е потресен от вида на Британи, както бяха и всички останали.

Британи положи клетва и се настани на мястото на свидетеля. Тя погледна храбро през залата към баща си, опита да се усмихне наперено, макар да не се получи, и се облегна в стола. Стиър не се нахвърли ентусиазирано срещу нея, както беше направил с д-р Пейли, а се надигна внимателно и се приближи с бавни и премерени крачки.

— Госпожице Магуайър, добър ден.

В началото на разпита Стиър беше самата вежливост, както и трябваше да бъде. Той помоли Британи да се представи на заседателите, да обясни каква е връзката ѝ с Моузис и да признае, че не желае да свидетелства. Грозника бързо наложи лек и почти разговорен ритъм, за да я накара да се почувства малко по-спокойно.

Не след дълго обаче мина направо на въпроса.

— Познавахте ли жертвата в случая, Рик Джесъп?

Това беше доста деликатен момент и Харди, Джина и Ейми го бяха обсъждали надълго и нашироко. От една страна, Харди усещаше, че има голяма вероятност Гомес да се придържа към точните думи на решението си и да позволи на Стиър да пита Британи единствено дали е казала на баща си за изнасилването и каква е била реакцията му. Вероятно биха могли да накарат съдията да не допусне въпроси за връзката между Британи и Джесъп, тъй като бяха без отношение към делото или бяха поверителна информация. От друга страна, това можеше да остави заседателите с впечатление, че не е имало никакво изнасилване, че убийството е в резултат на бълнуванията на някаква луда жена и на буйния ѝ баща и бедният Рик Джесъп, този красив изгряващ политик, е станал невинна жертва на двамата лунатици.