Джон Лескроарт - Фатална жена

— Госпожице Магуайър. Ще се изненадате ли, ако разберете, че баща ви е признал, че е нападнал г-н Джесъп, след като той ви е пребил?

— Да, вече чух за това. Но не го знаех, когато се срещнах с г-н Джесъп в „При Пери“.

— Казвате, че не сте знаели, че баща ви е нападнал г-н Джесъп?

— Не, сър. Тоест, да, сър, точно това казвам.

Стиър беше наясно, че показанията ще са такива, но искаше заседателите също да ги чуят и да решат дали отговорът е дори слабо вероятен. Той се поколеба, сякаш обмисляше какъв въпрос да зададе.

— Госпожице Магуайър — продължи той. — Нека се върнем малко по-назад. Свързахте ли се с някого, когато лежахте в интензивното отделение, след като г-н Джесъп ви беше нападнал?

— Да, обадих се на майка си и я помолих да дойде и да ме прибере.

— Казахте ли ѝ какво ви се е случило?

— Не.

— А защо не?

— Не исках да забърквам Рик в неприятности. Не смятах, че нещо подобно ще се случи отново. Той просто беше ядосан, затова реших да не казвам.

— Къде ви отведе майка ви след болницата?

— В нейния апартамент. Искам да кажа в техния, нейния и на татко.

— Там видяхте ли се с баща си?

— Да.

— Казахте ли му какво се е случило?

— Не. Казах му същото, каквото и на майка си — че съм тичала да хвана автобуса, подхлъзнала съм се и съм паднала.

— Баща ви повярва ли ви?

— Явно не.

В залата цареше съсредоточена и напрегната тишина, но при тези думи се чу откъслечен смях. Стиър го остави да утихне и продължи:

— Добре. Значи сте се срещнали с г-н Джесъп в „При Пери“ на ул. „Юниън“?

Стиър внимателно преведе Британи през събитията от онази нощ, но накрая стигна до момента, когато се беше събудила в леглото на Джесъп и е знаела, че е била изнасилена.

— Какво направихте тогава?

— Рик спеше, така че си грабнах дрехите и излязох от апартамента. Открих колата си там, където я бях оставила на „Юниън“, и отидох с нея в „Детелината“.

— Защо отидохте там?

— Първата ми реакция беше да отида при татко. Реших, че може да е на смяна, но не беше.

— Искали сте да видите баща си?

— Да.

— За да му кажете какво се е случило?

— Не знам дали щях да му кажа или не. Просто исках да съм у дома, да съм в безопасност, нали се сещате? Не можех да повярвам какво ми се беше случило.

Британи замълча и избърса очи.

— Нямаше ли го баща ви?

— Не. На бара беше един приятел, Тони Солая. Аз бях напълно съсипана, наближаваше времето за затваряне, казах му какво се е случило и той ме заведе в жилището на майка ми и баща ми.

— Казали сте на Тони, че сте били изнасилена?

— Да.

— А Тони придружи ли ви до апартамента на родителите ви?

— Да. Мама отвори и той ме остави с нея.

— А баща ви? Той беше ли си у дома?

— Спеше. Беше около два часа през нощта.

— Значи не сте видели баща си?

— Не.

— Казахте ли на майка си, че сте били изнасилена?

— Не.

— А защо? Щом вече сте казали на Тони…

— Не знам. Просто си помислих… Реших, че не искам да я притеснявам.

По бузите на Британи блестяха сълзи. Стиър отмести поглед от нея и се обърна към заседателите, а след това и към съдията.

— Ваша чест — каза той, — имам още много въпроси към свидетеля, но ако адвокатът на защитата не възразява, може би бихме могли да се възползваме от кратка почивка, за да дадем възможност на г-ца Магуайър да се възстанови.

Джина Роук стана първа и тръгна към Британи с няколко кърпички. Тя се беше облакътила на парапета и беше подпряла чело с ръце. Стиър явно я беше изненадал с предложението си за почивка и тя се тресеше от емоции, било то и само заради краткото облекчение от напрежението.

Джина отиде до нея и я прегърна.

— Ей, ей. Всичко е наред. Справяш се чудесно.

Британи си взе кърпичка и избърса лицето си.

— Такова бебе ревниво съм. Съжалявам.

— Не се притеснявай. Наистина. Такива неща се случват постоянно.

Джина се приведе и я целуна по челото.

— Между другото наистина се представи отлично. Точно както трябва.

Британи се посъвзе и успя дори да се изсмее през сълзи.

— Просто толкова ми е писнало от всичко…

Хората от масата на защитата разговаряха шепнешком.

— Ще ида и ще я прегърна — каза Моузис.

— Само да си мръднал от масата, и приставът ще те застреля — отвърна Харди.

— Сърцето ми се къса.

— И моето. Но тя се справя чудесно. Корава е.

— Не искам да е корава. Преживя достатъчно, не смяташ ли?

— Повече от достатъчно, но до края тук я чака още много. Грозника само си постила на меко, прави се на добро момче за пред съдебните заседатели и я оставя да си почине. Когато се върне, нещата бързо ще станат доста сериозни. Само гледай.