Джон Лескроарт - Фатална жена

— Не.

— Не беше ли всъщност реакцията му спрямо вашето положение толкова яростна, че сте се изплашили, че ще предприеме драстични мерки?

— Не! Точно затова не можех да му кажа! Точно предната вечер бях чула версията на Рик за случилото се между него и баща ми, след като Рик ме беше нападнал през февруари. Не знаех дали да му вярвам, Рик беше такъв лъжец… Но не исках повече проблеми. Затова обмислих ситуацията, докато отивах с Тони към жилището на родителите ми, и разбрах, че не мога да им кажа, дори и да исках. Беше ме страх.

— И не сте му казали?

Ейми реши да въстане срещу статуквото, бутна стола си и се изправи.

— Възразявам, Ваша чест. Този въпрос беше зададен няколко пъти, и му беше отговорено.

Гомес най-накрая явно реши, че Стиър е прекрачил границите в натиска си, и потвърди възражението.

Прокурорът въздъхна театрално с явно разочарование. Но все още не беше постигнал целта си и веднага се върна към нея:

— Госпожице Магуайър, казвали ли сте някога някому, че сте имали разговор с баща си, по време на който сте му съобщили всички тези подробности — наркотика в питието ви, самото изнасилване, страха и омразата ви към жертвата?

У погледна към Моузис и Харди дали да възрази отново. Харди леко поклати глава. Ненавиждаше ситуацията, но Стиър съвсем не задаваше същия въпрос под една или друга форма.

Британи също долови разликата. Тя погледна към съдията и пак се обърна към Стиър:

— Въпросът е дали съм казала на някого, че съм разказала на татко за някои от тия неща?

— Да.

— Защо да го правя, като не съм го направила?

— Ваша чест — парира Стиър, — бихте ли призовали свидетелката да отговори на въпроса?

Гомес се приведе напред и направи точно това.

Британи замълча, но накрая изрече невярната дума:

— Не.

— Никога не сте споделили с някого, че сте разказали на баща си за изнасилването през първия ден след него, когато сте били в апартамента му, вярно ли е това?

— Да.

Стиър я изгледа продължително, непреклонен и разочарован.

— Нямам повече въпроси — каза той и се завъртя на пети. — Господин Харди, свидетелят е ваш.

Гомес удари с чукчето.

— Ако никой не възразява — започна тя, — всички прекарахме дълъг ден в изслушване на показания, а изглежда, че утре ще бъде същото. Така или иначе до края на заседанието на съда остават само петнадесет минути. Господин Харди, ако не възразявате да отложите кръстосания разпит на г-ца Магуайър до утре сутринта, предлагам да приключим.

— Нямам възражения, Ваша чест.

— Господин Стиър? Добре. Всички ще се видим утре сутринта точно в девет и половина.

Тя отново удари с чукчето и разпусна съда.

— Двадесет и пет жени?

Джина Роук спря да вади документи от куфарчето си и погледна през широката кръгла маса към техния детектив.

— Сериозно? Сигурно се шегуваш с мен.

Беше пет и половина следобед в деня на показанията на Британи Магуайър. Уайът Хънт се беше опънал в стол в солариума в кантората „Фриймън, Харди и Роук“.

— Така каза Гудмън. Макар че той разполага с абсолютно доказателство само за шест, които са го разпознали на снимка.

— Шест, които са го разпознали? — включи се Дизмъс Харди, който тъкмо идваше от кабинета си от другата страна на фоайето. — Между другото, всички тези идентификации вероятно няма да ни свършат работа. Питайте д-р Пейли. Това ще струва десет хиляди долара, ако обичате.

— За какво говори той? — погледна Хънт към Джина.

— Понякога и на мен ми е трудно да разбера — отвърна тя и се обърна към партньора си. — Салоните за масаж на Джон Ло. — Какво за тях?

— Уайът разправя, че Рик Джесъп бил редовен клиент в заведенията на Ло и смятал, че в длъжностната му характеристика има точка, според която нямало нужда да си плаща. А и понякога ошамарвал момичетата.

Харди погледна към Хънт.

— Понякога?

— Може би повечето пъти. Изглежда като човек със сериозни отклонения.

— Бил е — уточни Харди. — И слава Богу. Мисля, че това вече ни е ясно. Ти от офиса на Гудмън ли го научи?

Хънт кимна.

— А ако някой твърди обратното, да знаеш, че Ло и Гудмън са били наясно от известно време. Гудмън си търсел нов шеф на екипа точно когато г-н Джесъп бил убит. Напълно е възможно Ло да си е помислил, че Гудмън не действа достатъчно бързо или е твърде мек.

— Днес ли узна всичко това? — учуди се Харди, дръпна си стол и седна.

— Колкото и да съм скромен, ще си призная, че всичките ми попадения са добри.